3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
София, 14.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 6557 /2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 изр.2 от ГПК.
С определение № 417 от 1.7.2013 г, постановено по гр.дело № 3986/2013 г, Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение е оставил без разглеждане частната жалба на С. Н. К. срещу определение от 7.3.2013 г, по гр.дело № 15905/2012 г на СГС, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на определение от 2.5.12 г по гр.дело № 6292/2011 г на СРС, с което са постановени привременни мерки по чл.323 ал.1 от ГПК.
Определението е обжалвано от С. Н. К. с оплаквания, че същото е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.В него са подържа, че разпоредбата на чл.323 ал.3 от ГПК противоречи на чл.24 от Х. за правата на човека като бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпросите „разпоредбата на чл.323 ал.3 от ГПК нарушава ли чл.24 от Х. за основните права на ЕС с това, че въпроса за привременните мерки за упражняване на родителски права се решава единствено от съда, пред който е предявен иска за развод и то само докато тече производството пред него ;съответства ли разпоредбата на чл.59 от СК на изискванията на чл.23 и чл.24 от Х. на основните права на ЕС.”
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от С. Н. К. частна жалба е недопустима, тричленният състав на I ГО на ВКС е приел, че съгласно на чл.323 ал.3 от ГПК, определението с което съдът определя привременни мерки относно упражняване на родителските права и издръжката, не подлежи на самостоятелно обжалване.
Така изложените съображения на тричленния състав на ВКС следва да бъдат споделени изцяло. Само определенията, които преграждат по-нататъшния ход на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено подлежат на самостоятелно обжалване.В останалите случаи постановените от съда при разглеждане на делото определения не подлежат на самостоятелно обжалване, като контролът върху тези съдебни актове се осъществява при обжалване на решението, с което приключва производството пред съответната инстанция. В случая е постановено първоинстанционно решение по въпросите относно упражняване на родителските права, режима на лични отнношения и издръжката, което е обжалвано пред въззивният съд.Последният е този, който ще провери правилността на акта.Текстът на чл.323 ал.3 от ГПК относно необжалваемостта на определението за привременни мерки е ясен и изричен поради което не се налага извършване на преюдициално запитване до съда на ЕС в Л..Въпроса относно упражняване на родителските права и регламентиране на лични контакти с другия родител не може да се разреши в настоящото производство по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК и това също е основание да неотправяне на преюдициално запитване.Този въпрос ще бъде разрешен от въззивния съд, пред който е обжалвано първоинстанционното решение. След приключване на брачния процес, какъвто е конкретния случай, привременните мерки се заместват от трайната уредба на отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични отношения.
Текстовете на закона, касаещи постановяването на привременни мерки относно упражняване родителските права, режима на лични отношения на детето с родителя, издръжката и обжалваемостта на постановеното по чл.323 ГПК определение са ясни и по тяхното приложение не се налага да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.Правата на жалбоподателя и интереса на децата са гарантирани, тъй като в случай на несъгласие с въззивното решение, ответникът може да го обжалва пред Върховния касационен съд.Поради това не се касае за едноинстанционно разрешаване на въпроса, оттам не е налице и твърдяното противоречие с чл.24 от Х. за основните права на ЕС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 417 от 1.7.2013 г, постановено по гр.дело № 3986/2013 г, Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.