4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3098 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Т. С., [населено място] срещу решение № 190/04.07.14г., постановено по в.т.д.№ 78/14г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 396/14.03.12г. по т.д.№ 1761/11г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 26000 лв., част от сумата от 41360 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко – продажба на недвижим имот по нотариален акт № 110, т.ІІ, н.д.№ 408/00г., сумата от 26000 лв., част от сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 41360 лв. и сумата от 48000 лв., част от сумата от 361440 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между действителната стойност на обекта по договора към момента на събарянето му и продажната цена към момента на сключване на договора.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ касатор, е бил наемател на обект снекбар „Р.” в кк „Св.Св.К. и Е.” с площ от 38 кв.м., собственост на ответника. С договор от 07.12.00г., след проведен търг, ищецът е придобил собствеността върху вещта за сумата от 41360 лв. без ДДС. В договора обектът е посочен с площ от 175.32 кв.м., а със заповед от 12.05.08г. на РДНСК – В. е разпоредено събарянето му, като незаконен строеж, което е осъществено през 2010г. Въззивният съд е изложил съображения, че не са налице основанията по чл.9, чл.16 и чл.15 на договора за връщане на продажната цена. Първите две хипотези обхващат случаите на съществуващи или предявени права на трети лица върху имота. Третата хипотеза урежда отговорност на продавача за непълнота и недостоверност на тръжната документация. Решаващият състав е счел, че не е налице поддържаното от ищеца основание за отговорността на ответника – недостоверност на предоставената информация относно законността на имота. Разрешения за строеж и за ползване на имота не са коментирани в договора и не са представени с тръжната документация. Подобренията в имота – увеличаване на застроената площ до 92.80 кв.м. и санитарен възел от 3 кв.м., са извършени от ищеца. Според акта за държавна собственост от 1996г. обектът е с площ от 38 кв.м. Докато е бил наемател, ищецът е извършил реконструкция и е пристроил 92.80 кв.м., поради което е знаел за липсата на строителни книжа, снабдяването с част от които е негово задължение като строител. На следващо място, е прието, че незаконността на строежа е можела да бъде преодоляна от ищеца по реда на пар.16, ал.3 ПЗР на ЗУТ. При тези данни е направен извод, че събарянето на сградата не може да се вмени във вина на продавача по договора, поради което са отхвърлени предявените искове.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя въпросите: „1.Развалянето на договора за покупко– продажба чрез търг необходима предпоставка ли е да се иска обратно платената покупна цена при неизпълнение на договорните задължения от продавача или такова искане може да се предяви при предвидена в договора отговорност за заплащане на всички вреди, ако купувачът не може да упражнява правата си по договора? 2. Представлява ли събарянето на закупената сграда след издаване на заповед по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради липса на разрешение за строеж, пречка за в бъдеще за упражняване на правото на собственост върху закупената сграда? 3.П. на обекта на собственост след събарянето му по вина на продавача /тъй като той е бил длъжен да предаде на купувача надлежно издаденото разрешение за строеж, вписано като съществуващо в тръжните книжа/, след сключване на договора представлява ли основание за търсене на договорна отговорност от продавача за неизпълнение на задълженията му? 4.Следва ли съдът да приеме, че изразът в тръжната документация „изграден е съгласно разрешение за строеж и въведен в експлоатация акт обр.16 /приложение № ІІІ-2-41” – непредставено от дружеството означава, че не може да се предполага, че такива съществуват, тъй като не съдържа твърдение за съществуването им? 5.На кого е доказателствената тежест за знание, че разрешение за строеж няма?”
По първия поставен въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – въззивният съд не е обвързал възможността да се иска връщане на платената цена с упражнено право на разваляне на договора, поради което въпросът не е обуславящ за решаващите изводи на инстанцията по същество.
Вторият и третият въпроси съдържат в себе си отговорите (вещта погива за собственика и правото на собственост не може да се упражнява върху вещ, която не съществува), без да необходимо тълкуването на конкретна правна норма, но и същите не са коментирани и не е следвало да се обсъждат от въззивния съд.
Четвъртият въпрос няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал. ГПК, тъй като изисква преценка на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е обсъдил подробно тръжната документация и е съпоставил записванията в същата с другите ангажирани по делото доказателства.
Петият въпрос изразява разбирането на касатора, че „липсата на знание следва да бъде доказано с пълно и главно доказване от ответника”. В случая съдът по същество е приел за доказано знанието на купувача по договора за фактите и обстоятелствата относно законността на строежа и необходимите действия, които същият е следвало да извърши за запазване на сградата. От друга страна, на доказване подлежи знанието, а не липсата на знание за определени факти. Липсата на знание е въведена в процеса от ищеца като твърдение, но същото е счетено за опровергано от доказателствата по делото. Така приетото разрешение от въззивния съд е в съответствие с процесуалната разпоредба на чл.154, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190/04.07.14г., постановено по в.т.д.№ 78/14г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.