5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№552
София.09.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 57/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] представлявано от Х. К., чрез процесуалния му пълномощник адв. Т. В., срещу решение № 16290 от 13.08.2014 г. по в.гр.д. № 1535/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав в частта, с която след отмяна на решението на Софийски районен съд, 28 състав по гр.д. № 48720/2010 г. е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.258 ЗЗД, че [фирма] дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 12 909 лв., представляваща незаплатена цена на услуга по сключения между страните договор от 10.01.2005 г. за изпълнение на услугата пране на спално бельо и ресторантски покривки, карета, завеси и др., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по гр.д. № 19604/2010 г. на СРС, 28 състав.
В жалбата се поддържат касационни доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за неговата отмяна. Според касатора, въззивният съд неправилно е допуснал събирането на гласни доказателства, без да са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и без заявени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото, както и при липса на искане за събирането им. Твърди се, че първоначално дадените указания от СГС за доказателствената тежест в процеса във връзка с оспорване на писмени доказателства по делото не са съобразени с процесуалните роли на страните пред въззивната инстанция. Тази грешка е била констатирана в следващото съдебно заседание и независимо от становището на съдебния състав на СГС, че всъщност ответникът е направил възражения по чл.301 ТЗ, които следва да докаже, са събрани допуснатите от ищеца нови доказателствени средства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: „ 1. Допустимо ли е въззивният съд да събира доказателства, които не са поискани от въззивника с въззивната жалба, извън хипотезата на погрешно дадена правна квалификация на исковете и 2.Допустими ли са доказателствени искания, направени от страната вследствие на дадени от въззивния съд указания при допусната от съда очевидна фактическа грешка при даването им”. По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение по гр.д. № 378/2009 г. и решение по гр.д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г.о., а по въпрос № 2 се твърди липсата на съдебна практика, обосноваваща допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адв. Е. К., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са развити в подаден по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с приложена към него практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел за установено съществуването на облигационно отношение между страните, възникнало по силата на сключен на 10.01.2005 г. договор за услуга – пране на бельо. Позовавайки се на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства и установеното от разпитаните във въззивната инстанция свидетели за извършване на работата през процесния период и приемането й от възложителя с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, както и при въприемане на неоспорената счетоводна експертиза въззивният съд е приел за основателен предявеният положителен установителен иск за сумата 12 909 лв.
Въззивният съдебен състав е изразил становище за приложимост на чл.301 ТЗ, тъй като ответното дружество не е доказало, че се противопоставило незабавно на извършените без представителна власт действия по приемане на извършените от ищеца услуги. В тази насока е съобразен установеният факт по предоставяне на издадените проформа фактури в края на всеки месец за периода 2007-2008 и извършеното едва с отговора на исковата молба противопоставяне от страна на ответника. Прилагайки тази законова презумпция е направен извод за надлежно възникнало задължение за заплащане на претендираното възнаграждение.
В частта, с която въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение, с което на основание чл.194, ал.2 ГПК за били признати за неистински представените в първата инстанция проформа фактури и приемо-предавателни протоколи, по съображения, че СРС не е бил сезиран с оспорване истинността на документ по см. на чл.193 ГПК, а с възражение по чл.301 ТЗ, решението не е обжалвано.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос, свързан с процесуалната възможност за събиране на нови доказателства и правомощията на въззивния съд в тази насока, не би могъл да обуслови допускане на касационното разглеждане на делото. Действително, вззивният съд е допуснал и събрал гласни доказателства, без изрично искане във въззивната жалба, но в случая тези процесуални действия на съда са свързани с правната квалификация на възраженията на ответника за липса на представителна власт на лицето, подписало за „приел” приемо-предавателните протоколи за процесния период от време, както и проформа фактурите. Дадената от решаващия въззивен състав квалификация на тези възражения като такива по чл.301 ТЗ, а не като оспорване истинността на тези частни документи е довело и до обезсилване на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е била призната неистинността на тези писмени доказателства и са били изключени от доказателствения материал по делото, като в тази част въззивното решение е извън предмета на касационно обжалване. От друга страна, първият процесуалноправен въпрос не би могъл да се определи и като единствено обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният състав е основал своите изводи не само на свидетелските показания, събрани във въззивното производство и то в изпълнение на указанията на съда, но и на писмените доказателства – приемо-предавателни протоколи и проформа фактури, двустранно подписани от представители на страните, съставени в съответствие с клаузите, обективирани в договора за услуги от 10.01.2005 г., както и на приетата в първоинстанционното производство и неоспорена от страните счетоводна експертиза.
Вторият процесуалноправен въпрос е обоснован с поддържаното касационно основание по чл.281, т.3, предл.второ ГПК, вр. с чл.8 и чл.9 ГПК, което е недопустимо. Съобразно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК. Освен това, независимо от първоначалните неточни указания на въззивния съд и дадената възможност на ищеца да направи нови доказателствени искания, след отстраняването на тази неточност и квалифициране на възражението на ответника относно представителната власт на лицето подписало документите, установяващи извършването и приемането на работата, въззивният съд е предоставил възможност и на ответника по въззивната жалба да ангажира нови доказателства, от която последният не се е възползвал. Независимо от липсата на основната предпоставка за достъп до касация, следва да се отрази, че твърдяната от касатора „липса на съдебна практика” по този въпрос, не обуславя наличието на поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е и т.4 от цитираното тълкувателно решение.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 800 лв. съобразно представения с отговора списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатеното в брой адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 16290 от 13.08.2014 г. по в.гр.д. № 1535/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 800/осемстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: