3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№552
София.06.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2005/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. С. В., чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2133 от 27.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 3217/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 17760 от 24.04.2017 г. по гр.д. № 7748/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, І-15 състав за връщане на депозирана въззивна жалба с вх. № 29397/06.08.2017 г. срещу решението по същото дело.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Съображенията са основани на твърдяна невъзможност за процесуалния пълномощник да уведоми упълномощилата го страна за дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Твърди се, че уведомлението за ДТ следва да се изпрати лично на страната – жалбоподател, а не на неговия процесуален пълномощник.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Законосъобразно ли е съдът да не направи опит изходящо от съда съобщение да не бъде връчено директно на страната, а именно Г. В., при наличие на представени доказателства от пълномощника му, че е адресирал до него писмо и куриерска пратка на известния по делото адрес, с отбелязване на връчителите, че лицето не може да бъде открито.
Ответниците по частната касационна жалба – Р. Т. Ш. и ЗД [фирма] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна /трето лице – помагач на страната на ответното застрахователно дружество/, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакувания съдебен акт, въззивният съдебен състав е приел, че нередовността на подадената от Г. В. въззивна жалба, изразяваща се в липса на внесена държавна такса, не е отстранена нито в първоначалния, нито в продължения от съда срок. Изведен е извод за правилност на разпореждането на първата инстанция, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е постановено връщане на същата жалба на подателя й – Г. С. В..
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на частния жалбоподател за наличието на особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в невъзможността процесуалния пълномощник да се свърже с упълномощилата го страна – трето лице-помагач по делото. Изложени са и съображения във връзка с допустимите процесуални действия на страната при доказване на такива обстоятелства.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният процесуалноправен въпрос не попада в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Видно от представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е, че искането е основано изцяло на твърдения за неправилност на атакуваното въззивно определение и процесуална незаконосъобразност на действията на съда по уведомяване на страната за дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решението на Софийски градски съд по гр.д. № 7748/2015 г. При поставяне на въпроса не е съобразена липсата на идентичност между основанията на достъп до касация и общите основания за неправилност на съдебния акт. В тази насока следва да се имат предвид задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е налице само бланкетно позоваване на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което съставлява допълнителен мотив за недопускане на обжалването.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2133 от 27.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 3217/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: