О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№552
София, 09.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 412 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Д. срещу Решение № 36 от 04.03.2009 год. по гр.д. № 842/2008 год. на Сливенския окръжен съд. С него е отменено решението от 15.10.2008 год. по гр.д. № 1967/2008 год. на Сливенски районен съд с което е бил уважен предявеният от И. Д. иск за установяване недължимост на вземане в размер на 1667.103 лв. по издаден в полза на „Топлофикация С. ;ЕАД по реда на чл.237 б.“к“ ГПК (отм.) изпълнителен лист, представляващо консумирана, но не заплатена от Д. топлоенергия за периода01.02.2004 – 31.12.2006 год.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че вземането на „Топлофикация- С. ;АД към Д. е съществуващо и основателно, доколкото същият има възникнало и непогасено задължение за доставена топлоенергия за посочения период.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че е налице предпоставката по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, като същественият материалноправен въпрос по който СлОС се е произнесъл касае разпределението на топлинна енергия и образуване на дължимите суми за ползването и. Позовава се на неправилно прилагане на чл.61 ал.1-3 от Наредбата за топлоснабдяване, на чл.142 ал.1 от Закона за енергетиката и на чл.39 ал.1 от Наредба за образуване и приложение на цените на ел. енергия и топлинна енергия. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно Р. № 649/09.03.1965 год. по гр.д. № 103/1965 год. на І г.о. на ВС на РБ и Р. № 811/09.04.1963 год. по гр.д. № 340/1963 год. на І г.о.
По отношение на обуславящия материалноправен въпрос ще следва да бъде взето предвид следното: Преди всичко, въпросът не е ясно формулиран, но дори да би се приело, че се касае за неправилно тълкуване от страна на СлОС на методиката за разпределение на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, то този въпрос освен, че не е правен, няма и отношение към цитираната практика на ВС на РБ по чл.330 б.“д“ ГПК (отм.). Приложените решения на първоинстанционни съдилища за които няма данни дали са влезли в сила, не обуславят прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Въпреки неправилното посочване в ИМ и липсата на конкретна правна квалификация от страна на СлОС, касае се са производство по чл.254 ГПК (отм.) в което в тежест на ищеца е да установи недължимост на вземането за което е образувано изпълнителното производство. Дори да би се приело, че преценката на въззивния съд на фактите е неправилна, това би довело (евентуално) до основание за касиране на въззивния акт, но не и за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 36 от 04.03.2009 год. по гр.д. № 842/2008 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.