О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр. София 26.06.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4040 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Н. Д. М., чрез адв.Т. К. и адв. Н. Т. срещу решение № V – 53/23.05.2018 г. по в.гр.дело № 450/2018 г. на Бургаския окръжен съд, което е отменено решение № 6/18.01.2018 г. по гр.дело № 920/2017 г. на Карнобатския районен съд в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Н. М. на бащата Н. Д. М., определено е местоживеенето на детето Д. Н. М. при бащата Н. Д. М. и е определен режим на лични контакти на детето Д. Н. М. с майката И. Г. М., и е осъдена И. Г. М. да заплаща на Н. Д. М., в качеството му на баща и законен представител на детето Д. Н. М. месечна издръжка в размер на 130лв. от влизане на решението в сила и вместо това е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Н. М. на майката И. Г. М., определено е местоживеене на детето при майката, определен е режим на лични контакти на детето Д. М. с бащата Н. М. както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца : от приключване на училищните занимания на детето в четвъртък в учебно време или от 9.00 ч. в четвъртък в неучебно време, като бащата следва да взема детето от училище, съответно – от дома на майката в неучебно време, с преспиване при бащата, до 20.00 ч.в петък , когато бащата следва да върне детето в дома на майката . Всяка първа и трета събота и неделя от месеца : за времето от 09.00 часа в съботния до 18.00 часа в неделния ден , с преспиване при бащата . През първите пет дни от времето, определено за : пролетна ваканция и коледните празници – всяка четна календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна година , както и един месец през лятото през месеците юли или август , когато майката не е в платен годишен отпуск, като за месеците юли и август не се прилага общия режим на лични контакти между бащата и детето и е осъден Н. М. да заплаща месечна издръжка за детето Д. М., чрез неговата майка и законен представител И. М. в размер на 140 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени в изложението, да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Д. М. се предостави на бащата Н. М., да се определи режим на лични контакти на детето с майката И. М., съответно ако се приеме, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото да се върне за ново разглеждане на БОС.
В изложението са формулирани въпросите: 1. въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради противоречието му с ППВС № 1/12.11.1974 г. Според жалбоподателя не са спазени задължителните указания съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на това кому от родителите да бъдат предоставени родителските права, решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, 2.задължен ли е съдът да изготви социален доклад за всеки от родителите за условията на живот, при който ще се отглежда детето при спор за родителски права. Неизготвянето на социален доклад за условията на живот при бащата нарушение ли е на ППВС№ 1/12.11.1974 г., решен в противоречие с практиката на ВКС, 3. задължен ли е съдът да прецени обстоятелствата: пол и възраст на детето, както и привързаността му към някой от родителите и на какви обстоятелства се дължи това. Неизясняването на тези обстоятелства не е ли нарушение на ППВС № 1/12.11.1974 г. 4. Бургаският окръжен съд не е изследвал, не е преценил правилно възпитателските качества на двамата родители, както и готовността им да отглеждат сина си, не е преценил и морала на двамата родители, решен в противоречие с практиката на ВКС, 5. възможно ли е да се предоставят родителските права на майката, като по този начин се защитават интересите на детето, за да се преодолее негативното отношение на детето към нея и се преодолее неглижирането й като майка, като правно значима фигура в неговия живот, когато детето е в критична възраст и това е важно за неговото емоционално и личностно развитие, а майката заплашва и унижава детето, поставя го в зависима от нея позиция на отношение „жертва-насилник”, решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят мотивира и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба И. М., чрез адв.Д. В. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.59,ал.2,вр.ал.3,ал.4 и ал.6 СК.
Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 920/2017 г. на Карнобатския районен съд е влязло в сила в частите, с които бракът между страните е прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, чрез развод по вина на съпруга, ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга и е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име.
От фактическа страна е прието за установено, че детето Д. Н. М. е родено на 01.06.2006 г. от майка И. Г. М. и баща Н. Д. М. по време на брака на родителите. Към момента на предявяване на първоначалния иск то е на навършени 11 години. През учебната 2017/2018 год. детето е ученик в V клас в ОУ „Х. С.”, К..
Прието е за безспорно установено по делото, че родителите и детето са живели заедно в семейното жилище, находящо се в [населено място], представляващо първи етаж от къща, собствена по наследство на бащата. Посочил е, че не е спорно, че в семейното жилище – към момента бивше семейно жилище, предоставено за ползване на бащата, са били налице добри битови условия за отглеждането на детето, които са подобрени с извършен ремонт няколко години преди раздялата. Съвместното съжителство на детето с двамата родители е продължило от раждането му до 08.08.2017 год.
Съдът е приел за безспорно, че считано от 09.08.2017 год. майката и детето са напуснали семейното жилище и се установили в дома на родителите на майката находящ се в [населено място] , [улица].
След постигната между страните спогодба относно привременни мерки в хода на процеса, до приключване на въззивното производство, упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, определено е местоживеене на детето при нея, определен е режим на лични контакти на бащата и детето, като е определена и дължима от бащата месечна издръжка за детето.
Прието е за установено от социалните доклади, депозирани пред районния съд, че жилището на родителите на майката представлява масивна сграда с приземен етаж и един жилищен етаж. На първия етаж има хол, кухня – трапезария и две спални, като спалните се обитават съответно от родителите на майката и от нейния брат. На разположение на И. М. и сина и е хола, в който има разтегателен диван. Домът е в много добро хигиенно състояние. Ремонтират се стаите в приземния етаж / сутерен / с цел обособяване на лично пространство за майката с детето .
Посочил е, че съгласно представените пред районния съд социални доклади и двамата родители са заявили пред социалните работници желанието си да се грижат за детето и да упражняват родителски права по отношение на него. В социалните доклади е посочено, че детето има изградена емоционална връзка с и двамата родители, която не е прекъсната след раздялата им. Двамата родители осигуряват за отглеждане на детето подходящи битови условия, обръщат му необходимото внимание и полагат адекватни грижи за него.
Прието е, че желанието на родителите да упражняват родителски права спрямо детето е потвърдено и пред съда, като всеки от родителите счита , че се грижи по-добре за него. Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция.
От приетото от районния съд заключение за извършена съдебно – психологическа експертиза, дадено от вещо лице след беседа с двамата родители, с детето и след извършване на тестове на детето е прието за установено, че и двамата родители притежават съответния родителски капацитет за адекватно полагане на грижи спрямо детето .
Посочил е, че вещото лице допуска бащата да е с по-висок коефициент на капацитет относно бъдещата визия за благополучието на детето, като професионална ориентация, степен на осъзнатост за потребности и тяхната реална удовлетвореност, по-висока степен на ангажираност с детето. Вещото лице е посочило, че допуска по-силно изградена емоционална връзка между детето и бащата, която би могла да бъде вследствие на по-честите контакти между двамата, включване в мъжки занимания, по-голяма ангажираност от негова страна спрямо нуждите на детето. Посочено е, че детето изпитва към майката позитивни емоции, които се допуска да са биологично и психологично детерминирани. Прието е за установено от констативната част на заключението в раздел „анамнеза“, че към момента на извършване на заключението детето е със завишени показатели по дименсиите „тревожност – депресия“ , поради преживяната психотравма от раздялата на родителите и трудният избор при кого от тях да живее, че е налице опит за дисклавифициране на родителския авторитет от страна на бащата спрямо майката, както и нетолерантност проявена от майката към нуждите на детето да се среща и осъществява контакти с баща си, чрез заплахи и обиди, които фрустрират и унижават детската личност. Вещото лице е посочило, че е налице поставяне на началото на изкривяване на възприятията на детето за образа на майката, както и опит от страна на бащата за манипулация на неговите представи за реални събития и изкривяване на истината. Под натиска на страха и тревожността за собственото оцеляване и заплаха за психическия интегритет детето включва неосъзнат защитен механизъм за избор на по-силен обект към който да се прикрепи, като избира за такъв обект бащата. Съдът е посочил, че Д. има усещане за сигурност и защитеност в присъствието на бащата. Към майка си изпитва позитивни емоции, но под натиска на страха за оцеляването си и влиянието на бащата за промяна на възприетия образ за майката в негативна посока е принуден да потиска , да „очерня“ личността на майката, да не я приема за значима фигура и да опитва да я изключи от живота си . Прието е, че опитите на майката да осуетява и възпрепятства срещите на детето с бащата, да го заплашва и унижава поставя детето в зависима и контролирана от нея позиция на отношение между „жертва – насилник“. Прието е също, че според вещото лице описаното поведение и на двамата родители има изключително негативно въздействие върху психо-емоционалното благополучие и здраве на детето, както и върху личността му .
Личните изявления на детето дадени при изслушването му както пред райнонния съд , така и пред въззивния съд, че иска да остане при баща си , който единствен се грижи за него , прегръща го , целува го и му купува разни неща , а майка му „не е добра майка“ , не го прегръща и досега не го е целувала, въззивният съд е преценил на базата на обстоятелствата установени от вещото лице , както и на базата на преценката на социалния работник присъствал при изслушване на детето пред същия съд, относно това, че детето е много объркано при избора между двамата родители , поради което към момента с него се работи по социална услуга. Посочил е, че от обясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в съдебно заседание е установено, че детето изкривява много от фактите за отношенията си с майката, като неизказва истини и твърди неистини – дори след проведен телефонен разговор с майката , в който детето си спомнило , че двамата с майката са купили раницата и учебните помагала за началото на учебната година , детето продължавало да твърди пред експерта , че бащата е този , който изцяло се грижи за него, а майката не полага каквито и да било грижи .
От правна страна съдът е взел предвид разпоредбата на чл.59 , ал.4 от СК и е приел, че въпросите свързани с упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете , следва да се преценяват с оглед интересите на детето , предвид на обстоятелствата: възпитателски качества на родителите, полагани до момента грижи и отношение към детето, желание на родителите, привързаност на детето към родителите, пол и възраст, възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности .
По отношение на възпитателски качества на родителите съдът е приел, че двамата родители имат равен възпитателски потенциал, че са налице известни дефицити във възпитателските качества и на двамата родители – след раздялата и двамата са допуснали неглижиране на ролята на другия родител при осъществяване на грижите и възпитанието на детето, бащата има склонност да глези детето и се отнася безкритично към агресивните му прояви , а майката не проявява нужното разбиране към някои от проблемите му и понякога го обижда. Прието е, че от заключението на вещото лице А. е установено, че и двамата родители притежават съответния родителски капацитет за адекватно полагане на грижи спрямо детето. С оглед на това е изведен извод, че въпреки пропуските във възпитателските качества на родителите, двамата родители притежават родителски и възпитателски качества, на нужното ниво за полагане на адекватни грижи за детето .
Приел е за съществено обстоятелство в случая, което следва да бъде взето предвид при разрешаване на спорния въпрос по делото е, че докато дефицитът в родителските качества на майката не е повлиял негативно в отношенията баща – син, то дефицитът на родителските качества на бащата е повлиял негативно в отношенията на детето с майката.
Относно полаганите до момента грижи и отношение към детето е прието, че по време на съвместното съжителство и двамата родители са полагали грижи за детето. От свидетелските показания на разпитаните пред районния съд свидетели З. В., С. Х., Р. М., Ж. Д. и Г. М. е прието за установено, че и двамата родители са проявявали в нужната степен родителска заинтересованост и отговорност по отношение на отглеждането и възпитанието на детето. Според съда макар и да е констатирано, че бащата е проявявал склонност към разглезване на детето и е проявявал агресия към майката в негово присъствие , с което му е давал лош пример за подражание, а майката не винаги е успявала да му обърне нужното внимание при проблеми с учебния материал , като понякога го е обиждала по време на съвместното живеене не са установени такива преки прояви от страна на всеки от родителите спрямо детето, които да са оказали съществено негативно влияние върху него или да са го поставили в риск. Всеки от родителите е участвал в грижите за детето според възможностите си и с необходимата родителската отговорност според собствените си разбирания. За определен период от време бащата е останал без работа, което му е предоставило възможност да отделя повече внимание на детето, докато майката, освен трудово ангажирана е била натоварена и с по-голяма част от домакинските задължения, поради което е имала по-малка възможност да общува с детето. След фактическата раздяла и двамата родители са продължили да полагат необходимите грижи за детето, и двамата са показали заинтересованост към неговите потребности и желание да бъдат с него и да се грижат за него. Прието е, че двамата родители са привързани към детето, като проявяват загриженост и отговорност спрямо него, че желаят да упражняват родителските права спрямо детето .
По критерия привързаност на детето към родителите съдът е приел, че по време на съвместното живеене детето е изпитвало емоционална привързаност и обич и към двамата си родители. Посочил е, че е нормално детето да изпитва емоционална привързаност и обич към двамата си родители, като дори след тяхната раздяла в негов интерес е това състояние да бъде запазено. Приел е, че в случая родителите не са могли да направят така, че тяхната раздяла да е безболезнена за детето , че по делото е установено, че след раздялата детето е било подложено на силен стрес и манипулация от родителите, в резултат на което се е стигнало до изкривена представа на детето за действителните факти за отношенията с тях и неглижиране на ролята на майката . Съдът е посочил, че вещото лице описва в заключението си как се е стигнало до изкривяването на възприятията на детето за образа на майката, като независимо от това , че единият фактор е свързан с поведението на майката – отправяне на обиди и заплахи към детето е прието, че същественият фактор за това изкривяване е поведението на бащата, изразяващо се в демонстрирано пренебрежение и унижаване на майката в присъствието на детето, и манипулация на представите на детето за реални събития свързани с нея . Прието е, че под натиска на страха и тревожността за собственото оцеляване и заплаха за психическия интегритет детето включва неосъзнат защитен механизъм за избор на по- силен обект към който да се прикрепи, като избира за такъв обект бащата, че детето има усещане за сигурност и защитеност в присъствието на бащата, че към майка си изпитва позитивни емоции, но под натиска на страха за оцеляването си и влиянието на бащата за промяна на възприетия образ за майката в негативна посока е принуден да потиска , да „очерня“ личността на майката , не я приема за значима фигура и се опитва да я изключи от живота си. Посоченото според съда обяснява изразената от детето по-голямата привързаност към бащата и желанието му да бъде при баща си .
Относно помощта от трети лица е прието, че към момента и двамата родители са трудово ангажирани и поради това помощтта от трети лица също е важно обстоятелство, тъй като предвид възрастта на детето то не следва да остава само. С оглед на посоченото според съда единствено майката би могла да разчита на помощта на своите родители и на брат си – вуйчо на детето, с които живеят заедно в една къща.
Съдът е приел, че двамата родители имат приблизително еднакви материални възможности за отглеждане на детето, че няма данни да не са в състояние да покриват нуждите му . Посочил е, че понастоящем майката работи в „3 С С. Б.“ ООД и за периода от м.07.2016г. до м.06.2017г. е получила БТВ в размер на 5822.75 лв. Бащата за периода от м.07.2016г. до м.03.2017г. е работил в „Ц. к. б.“ АД и е получил БТВ в размер на 7269.98 лв. За периода от м.май 2017г. до м.август 2017г. е получавал обезщетение за безработица в размер на 1402.08 лв. От м.септември 2017г. бащата работи като „пазач въоръжена охрана“ в „Е.“ ООД при основно месечно възнаграждение от 650 лв.
Прието е, че и двамата родители притежават добри битови условия и подходяща социална среда за отглеждане на детето, че в жилището на бащата битовите условия явно са по-добри , но с оглед предприетия ремонт , предстои подобряване на битовите условия при майката .
При тези съображения съдът е формирал извод, че на този етап най-добре интересът на детето ще бъде защитен ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на майката. Прието е, че при относителна еднаквост по останалите критерии, въпреки по-голямата привързаност на детето към бащата, началният процес на отчуждаване на детето от майката , до голяма степен предизвикан от бащата , който процес при задълбочаване би имал изключително негативно влияние върху психическото здраве на детето, може да бъде ефективно преодолян само ако се обезпечи възможността за постоянен контакт на детето с майката. Приел е, че основният критерий при определяне на това на кого от родители следва да бъде предоставено упражняването на родителски права е защита на интереса на детето, а преодоляването на негативното отношение на детето към неговата майка и преодоляването на неглижирането на майката, като правно значима фигура в неговия живот е от критична важност за бъдещо нормално емоционално и личностно развитие на детето .
С оглед на посоченото е изведен извод, че упражняването на родителските права по отношение на детето Д. следва да бъде предоставено на майката, като бъде определено местоживеенето на детето при нея .
Прието е възоснова на заключението на вещото лице и съобразявайки констатираната от вещото лице силна емоционална връзка между бащата и детето, както и по-високия коефициент на капацитет на бащата относно бъдещата визия за благополучието на детето като професионална ориентация, степен на осъзнатост за потребности и тяхната реална удовлетвореност, че режимът на лични контакти на бащата с детето следва да бъде разширен , с оглед съхраняването и непрекъсването на отношенията между двамата. За осъществяване на тази цел според съда режимът следва да включва възможност за контакт между детето и бащата, и през делничните дни , по време на учебните занимания. Приел е за подходящ режим на лични контакти на бащата с детето както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца : от приключване на училищните занимания на детето в четвъртък в учебно време или от 9.00 ч. в четвъртък в неучебно време, като бащата следва да взема детето от училище , съответно – от дома на майката в неучебно време , с преспиване при бащата , до 20.00 ч.в петък , когато бащата следва да върне детето в дома на майката , всяка първа и трета събота и неделя от месеца : за времето от 09.00 часа в съботния до 18.00 часа в неделния ден с преспиване при бащата , през първите пет дни от времето, определено за : пролетна ваканция и за коледните празници – всяка четна календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна година , както и един месец през лятото – през месеците юли или август , когато майката не е в платен годишен отпуск, като за месеците юли и август не се прилага общия режим на лични контакти между бащата и детето .
С оглед възрастта на детето, неговите потребности и доходите на родителите, както и предвид обстоятелството, че родителите нямат задължение за издръжка на други деца , съдът е приел, че за месечна издръжка на детето е необходима сумата 260 лв., от която бащата следва да осигурява за месечна издръжка на детето, платима чрез майката, сумата от 140 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .
При тези съображения е формиран извод, че първоинстанционното решение в обжалваните части е валидно и допустимо, но неправилно – постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано, поради което в тези части, включително в частта, с която майката е осъдена за държавна такса върху размера на издръжката, решението следва да бъде отменено. Вместо отменената част съдът е разрешил спора по същество по посочения начин.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос в изложението. Съгласно трайната практика на ВКС задължителните указания и разяснения, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г. запазват силата си и при сега действащия СК, като част от тях са възприети от законодателя в разпоредбата на чл.59,ал.4 СК.
Съгласно раздел II от ППВС № 1/1974 г. решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: възпитателски качества на родителите, морални качества на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, пола и възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, материални възможности. Според дадените разяснения в посоченото ППВС спорът за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата следва да се разреши от съда, като се извърши преценка на съвкупността от обстоятелствата в конкретния случай. Изброяването на обстоятелствата е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването на обстоятелствата в чл.59,ал.4 СК.
С решение № 267/23.09.2015 г. по гр.дело № 7140/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г., че следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Посочено е, че в критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Съдебният състав е приел, че според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. Възприето е и разрешението, дадено в решение № 64 от 20.2.2012 г, постановено по гр.дело № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о. по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, с което е прието, че предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителски права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаването на контактите на детето с последния са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества.Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес. Същото е разрешението на правния въпрос в останалите цитирани от жалбоподателя решение № 334/06.01.2016 г. по гр.дело № 2202/2015 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 54/16.02.2015г. по гр.дело № 5475/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителните указания, дадени с цитираното ППВС № 1/12.11.1974 г. относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Н. М., както и с цитираната практика на ВКС, обективирана в решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Съдът е преценил интереса на малолетното дете, като е обсъдил в съвкупност всички конкретно установени по делото обстоятелства, които са от значение за тази преценка. Обсъдени са установените обстоятелства относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите, желанието на всеки от родителите, полът и възрастта на детето, помощ от трети лица, материални възможности за отглеждане на детето. Извършвайки преценка по така посочените критерии съдът е приел, че най-добре интересът на детето Д. М. ще бъде защитен ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на майката. Изводите на съда, че при относителна еднаквост по останалите критерии, въпреки по-голямата привързаност на детето към бащата, началният процес на отчуждаване на детето от майката, до голяма степен предизвикан от бащата, който процес при задълбочаване би имал изключително негативно влияние върху психическото здраве на детето може да бъде ефективно преодолян само ако се обезпечи възможността за постоянен контакт на детето с майката, че основният критерий при определяне на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права е защита интереса на детето, а преодоляването на негативното отношение на детето към неговата майка и преодоляването на неглижирането на майката като правно значима фигура в неговия живот е от критична важност за бъдещо нормално емоционално личностно развитие на детето не е в отклонение от практиката на ВС, обективирана в ППВС № 1/1974 г. раздел II ри, както и от практиката на ВКС, изразена в цитираните решения, постановени по чл.290 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 257/01.07.2015 г. по гр. дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практика на ВКС, обективирана в решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, според която в случаите, когато съдът е уведомил, съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, съответната дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) за образуваното дело, по което се засягат права или интереси на детето, по съответния ред, той е спазил задължителната по закона процедура с оглед запазване интересите на детето. Според възприетата практика получаването на съобщението от страна на ДСП създава необходимата предпоставка държавният орган да осъществи специфичните си функции по закрила на детето, както и че съдът не е оправомощен да изисква присъствието на представител на ДСП в съдебно заседание, нито пък заместващия становището му доклад, поради което няма пречка при неизпращане на представит