3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 28.11.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2269 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Х. Д. от [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, ГО, II-Г състав, постановено на 29.09.2016г. по гр.д.№829/2016г. в частта, с която е е оставено без уважение искането му за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №4306/26.05.2016г. по същото дело в частта, с която предявеният по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на апартамент №25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е отхвърлен в установителната му част.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС/ по въпроса следва ли съдът да постановява установителен диспозитив, ако е доказано по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, уточнен с оглед изложените в касационната жалба съображения.
Ответникът по касационна жалба Р. Л. С. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Ф. Х. Л. е предявил срещу Р. Л. С. при условията на обективно съединяване иск за прогласяване на основание чл.42, буква „б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН на нищожността на саморъчно завещание от 13.10.2008г., съставено от Х. К. Д., починал на 12.11.2008г., в полза на Р. Л. С., и иск за признаване правото на собственост и предаване по реда на чл.108 ЗС на владението върху апартамент №25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
С постановеното на 26.05.2016г. решение въззивният съд е приел, че съставеното на 13.10.2008г. саморъчно завещание за извършено разпореждане в полза на Р. Л. С. с апартамент №25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и посочените банкови сметки в [фирма] и [фирма] не е написано и подписано от сочения за негов автор Х. К. Д. и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която предявеният по реда на чл.42, буква „б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН иск е уважен като завещанието е обявено за нищожно.
С оглед на това е прието, че Р. С. не е придобила правото на собственост върху вещите, предмет на завещанието и в качеството на единствен наследник по закон на починалия на 12.11.2008г. Х. К. Д. правото на собственост върху апартамент №25 е преминало по линия на наследяването у Ф. Д.. Доколкото обаче по делото е установено по категоричен начин, че процесният недвижим имот не се намира във владението на Р. С., въззивният съд е приел, че не е налице една от задължителните предпоставки за уважаването на иска по чл.108 ЗС срещу нея и с решение №4306/26.05.2016г. е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Ф. Х. Д. срещу Р. Л. Х. иск по чл.108 ЗС за признаване правото му на собственост по наследяване от Х. К. Д. върху апартамент №25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и предаване владението върху имота е отхвърлен като неоснователен.
Така постановеното въззивно решение не е обжалвано.
Идентични съображения за основателността на предявения по реда на чл.108 ЗС иск са изложени и в решението на първоинстанционния съд – прието е, че доколкото саморъчното завещание е нищожно и не е породило предвидения в закона правен ефект, то Ф. Д. се легитимира като титуляр на правото на собственост по отношение на спорния имот по наследство. Прието е обаче, че твърдението, че фактическата власт върху имота са упражнява от ответника Р. С. не е доказано, поради което искът за предаване на владението върху имота по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
С обжалваното решение, постановено на 29.09.2016г., подадената от Ф. Х. Д. молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от въззивния съд решение №4306/26.05.2016г. в частта, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен и в установителната му част, е приета за неоснователна. Прието е, че след като въззивният съд е потвърдил диспозитива на първоинстанционния, с който предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен, искането за поправка на диспозитива следва да бъде поискано от първоинстанционния съд.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС /решение №221/15.02.2016г. по т.д.№2734/2014г. на П. ТО на ВКС; решение №187/07.07.2016г. по гр.д.№1332/2015г. на Четвърто ГО на ВКС и др./, според която всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива и мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка и следва да бъде поправена от надлежния съд, постановил диспозитива, съдържащ това несъответствие. В съответствие с това становище по приложението на чл.247 ГПК въззивният съд е приел, че доколкото изразената в диспозитива на решението, постановено по в.гр.д.№829/2016г. воля е единствено за потвърждаване на първоинстанционното решение, то в същото очевидна фактическа грешка в поддържания от молителя смисъл не е допусната. Несъответствие между мотиви и диспозитив по смисъла на разясненията, дадени с т.2а на ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС е допуснато от първоинстанционния съд, който е компетентен да извърши поправката по реда на чл.247 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №7264/29.09.2016г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II-г въззивен състав по в.гр.д.№829/2016г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Ф. Х. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в частта от решение №4306/26.05.2016г., постановено по същото дело, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен и в установителната му част.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: