1
0 П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
ГР. С., 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.07.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №435/12 г., Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. с чл.66, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба [фирма] срещу определение на Апелативен съд С. по гр.д. №107/10 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение и е върната на осн. чл.286, ал.1,т.1 ГПК подадената от дружеството касационна жалба. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост , на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба Е. В. я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. По основателността й ВКС намира следното:
В. съд е намерил за неоснователно искането на дружеството за възстановяване на срока, като е приел, че не са установени особени непредвидени обстоятелства за пропускането му. Начинът и датата на връчване на въззивното решение са удостоверени с обвързваща сила от призовкаря като длъжностно лице – чл.143 от ГПК, отм. Доказателствената сила на разписката за връчване на решението не е оборена от молителя, а на същия адрес преди и след процесното връчване са получавани редовно книжа и съобщения за дружеството. Поради неоснователността на молбата по чл.37 ГПК, отм., подадената след срока за обжалване касационна жалба е върната от въззивния съд на осн. чл.286, ал.1,т.1 ГПК.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни: адресът, на който е връчено въззивното решение – [улица], офис 2, е посочен от дружеството – касатор като съдебен и като такъв на пълномощника му -адв. И. / л.129 от делото/. На него са връчени редовно книжа и съобщения за дружеството. В. решение, според официално удостовереното на съобщението, е връчено на 25.05.11 г. на лицето „Л. К. – служител“.
Връчването е редовно на осн. чл.50, ал.З от ГПК – на посочения от търг. дружество съдебен адрес, на съгласил се да приеме книжата служител / не е необходимо той да е упълномощен за това/, чието име и служебно качество са удостоверени от връчителя – опр. по ч.т.д. №503/11 г. на първо т.о. на ВКС. Молителят не е установил твърдението си, че в офиса на посочения съдебен адрес няма негови служители, освен управителя на дружеството; не отрича и съществуването на получилото съобщението лице Л. К., чието призоваване като свидетел е поискал от същия сочен като съдебен адрес на дружеството. Законът -чл. 48 ГПК отм. / сега чл.50, ал.З/, след изменението му през 1997 г. не въвежда ограничение за лицето, което може да получава книжа за търговското дружество. Изискването това да е лице, натоварено да получава книжа, бе валидно при предходната редакция на чл. 48 ГПК. В. може да предаде уведомлението на всеки служител в канцеларията на дружеството, който се съгласи да го приеме. Неизпълнението на задължението за предаване на съобщението от получилия го служител само по себе си / ако не се дължи на болест или друга непредвидена внезапна и непреодолима пречка/ не съставлява особено непредвидено обстоятелство по чл.37 от ГПК, отм. / сега чл.64 от ГПК/ – опр. по ч.т.д. №153/07 г. на първо т.о. на ВКС. Затова обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането по чл.64 от ГПК е правилно.
Правилно е и обжалваното определение за връщане на касационната жалба на осн. чл.286, ал.1,т.1 ГПК – касационната жалба е подадена на 4.07.11 г., след срока за касационно обжалване и като просрочена следва да се върне на молителя.
Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и в двете си части и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Апелативен съд С. по гр.д. №107/10 г. от 9.05.12 г.
Определението е окончателно.
2
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :