О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
С. 07.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1616 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1605 от 12.10.12г. по в.гр.д.№ 1591/12г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 21.01.12г.по гр.д.№ 1699/11г. на СГС в обжалваната част,в която са уважени исковете за присъждане на сумите от 65 532.22 евро на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и от 5 414 евро, на осно-вание чл.79 ал.1,във вр.с чл.82 от ЗЗД,ведно с 3 245.65евро, представля-ваща законна лихва върху главницата за периода 3.09.10г.до 11.02.11г.
Като се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като основание за допустимост на подадената касационна жалба,касаторът поставя следните три въпроса: 1.Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения предварителен договор,касаещи уговорената неустойка, 2.Следва ли да се разваля договор,по който кредиторът не е получил изпълнение,а длъжникът заявява готовност да изпълни и 3.като не е доказана безполезност на задължението,чието изпълнение е възможно. Позовава се на Постановление № 3 от 29.03.73г.на Пленум на ВС,на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 137 от 25.06.10г.по т.д. №888/09г.на ІІ т.о и № 89 от 17.07.09г.по т.д. №523/08г.на ІІ т.о., както и на определение на ВКС по чл.288 от ГПК,което няма задължителен характер.
От ответната страна е постъпил отговор,с който се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката на допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че правното основание на предявения иск е чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД.Относно възникналото /въз основа на сключен предварителен договор/ между страните облигационно отношение,е счел,че неизправна страна е ответника, който не е изпълнил задължението си да уведоми ищцовата страна,че е издаден акт образец 15 и да направи необходимото за сключване на окончателен договор. Вместо да изпълни поетото задължение – не се е отзовал на отправената от купувача покана,надлежно връчена му на 24.08.10г.,не е представил необходимите за прехвърляне на собствеността документи и не е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот.Съдът при тези факти,е счел сключения договор за развален, считано от 2.09.10г./седмичен срок след получаване на поканата за изпълнение/.Изрично е посочил,че неизпълнената част от договора /изразяваща се в неизпълнение на задължението за прехвърляне на правото на собственост/ не може да се счете за незначителна с оглед интереса на купувача. Съдът е присъдил връщане на платените по договора суми, отчитайки и обстоятелството,че в изпратената покана освен изявление за разваляне на договора се съдържа и изявление за връщане на платената по договора сума в случай на липса на изпълнение в посочения седемдневен срок.
При тези факти и така изложените мотиви от въззивиня съд, настоящият съдебен състав намира,че поставените от касатора въпроси не съставляват годно общо основание за допустимост съгласно дадените указания с т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така защото те или не са от значение за изхода на спора/какъвто е първия/ или са свързани с изложени доводи за неправилност на постановения въззивен акт /каквито са втория и третия/ и доколкото касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства – съставляват основания по чл.281 т.3 от ГПК,които могат да бъдат обсъждани,след и само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Отговорът на първият поставен от касатора въпрос – допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения договор относно уговорената неустойка – е ирелевантен,защото неустойката не е предмет на предявения иск/производството е висящо досежно исковете за връщане на платената цена на правото на собственост върху процесния апартамент и за сумата,съставляваща стойността на обзавеждането за него./
За да се отговори на вторите два въпроса – дали неизпълнената част от договора не може да се счете за незначителна с оглед обстоятелствата,че длъжникът заявява готовност да изпълни и не е доказана безполезност на задължението,чието изпълнение е възможно, се изисква проверка на правилността на изводите на въззивния съд.Последният, както вече беше посочено, след обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства е приел,че неизпълнената част от договора не може да се счете за незначителна с оглед интереса на купувача,а настоящата инстанция – във фазата по допустимост не преценя правилността на изводите на въззивния съд и не обсъжда ангажираните по делото доказателства.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат посочени няколко основни принципа.Съгласно чл.79 от ЗЗД задълженията следва да се изпълняват точно.Изпълнението е точно по време,когато се извърши в уговорения срок/ТР № 2 от 1.12.1997г.по т.д.№2/97г.на ОСГК на ВКС/. Когато изправната страна, с оглед отпадналия си интерес, не желае изпълнението на договора,а иска развалянето му, неизправната страна не може да налага изпълнението.Само ако кредитора въпреки виновното неизпълнение на длъжника държи на изпълнението,тогава съдът изследва дали то е възможно. Съдът дължи защита на изправната страна и не може да я принуждава да приеме изпълнение,което тя не желае/решение № 1093 от 2.04.1957г.по гр.д.№ 1512/57г.на ІV г.о.на ВС/. Освен това – в хипотеза като настоящата,когато договорът вече е развален с обратна сила, въобще не може да става въпрос за изпълнение или неизпълнение. Всичко получено в изпълнение на договора следва да се върне, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, доколкото е отпаднал договора като основание за възникване на права и задължения на страните/вж. постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 17 от 19.03.2010г.по т.д.№ 414/09г.на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, като счита,че нито един от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1605 от 12.10.12г. по в.гр.д.№ 1591/12г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.