5
5
Определение по т. д. № 4321/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 4321/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 24.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4321 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма]- Р. Г. Петрова, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. И. срещу въззивно решение № 1290/251.06.2013 г. по гр. д. № 4623/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4351 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 12071/2011 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Мария Л. Калчева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 28140 евро, представляваща дадено по развален предварителен договор за изпълнение на строителни работи и продажба на недвижим имот от 19.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2010 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Според жалбоподателя, основният въпрос по делото е, развален ли е предварителния договор или е все още действащ. Поддържа се, че предявените две нотариални покани до едноличния търговец за разваляне на договора не били достатъчни, тъй като не бил даден подходящ срок за изпълнение.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, Софийски апелативен съд е приел, че страните са били обвързани от договор, разкриващ елементите на предварителен договор за продажба на бъдеща вещ и договор за изработка, по силата на който ответницата – едноличен търговец като изпълнител и продавач се е задължила да построи и прехвърли правото на собственост върху апартамент в новострояща се сграда в [населено място], а ищцата като възложител и купувач да плати цена от 93 800 евро. Ищцата е заплатила на ответницата първата вноска от 28140 евро на 19.03.2008 г. при подписване на договора. Съдът е приел, че ищцата е доказала елементите от фактическия състав на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, както и че ответницата не е изпълнила договорните си задължения за построяване на сградата в уговорената степен на завършеност и за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент, тъй като осъщественото строителство е било до кота ”0” към момента на нотариалната покана.
Счетено е, че ищцата надлежно е упражнила правото си да развали договора, тъй като е направила това с изрично волеизявление до ответницата, обективирано в нотариална покана, връчена на едноличния търговец на 27.07.2010 г. Съдът е приел, че подходящ срок за изпълнение в случая е този от два месеца и към датата на исковата молба 28.09.2010 г. той е бил изтекъл и съответно към тази датата е настъпило прекратителното действие. С оглед прекратяване на облигационното отношение на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за ищцата се е породило правото да иска връщането на дадената от нея сума при сключване на предварителния договор.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички относими към делото доказателства и становища на страните, като се е позовал на т. т. 1, 2 и 3 на чл. 280 ГПК.
Касаторът в изложение за допускане на касационно обжалване по приложно поле е въвел твърдение, че основният въпрос по настоящия казус е: „ развален ли е предварителния договор или е все още действащ?”, като е маркирано основание по чл. 280, т. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая отсъства конкретно формулиран правен въпрос, тъй като проверката за правилността на изводите на въззивния съд по повод релевантния за правния спор факт – за развалянето на предварителния договор би могло да се осъществи едва във фазата, свързана с проверка правилността на обжалваниая съдебен акт. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Отсъства и позоваване на съдебна практика по маркираната в изложението т. 1 на чл. 280 ГПК.
По отношение на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, свързано с въпроса „представлява ли исковата молба даване на срок за изпълнение”, също не е доказана основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Подобни разсъждения в обжалвания въззивен акт липсват, напротив, съдът е счел, че с връчване на нотариалната покана за жалбоподателката е започнал да тече 2 месечен подходящ срок за изпълнение /макар, че и към последващ момент строителните дейности са били на кота „0” /, както и че към датата на исковата молба този срок е изтекъл.
Касаторът не е обосновал останалите изисквания, за да се приеме че е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поискани с писмения отговор разноски, тъй като не е доказано, че такива са били направени за настоящото производство.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1290/25.06.2013 г. по гр.д. № 4623/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: