О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
Гр. София, 06.08.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито заседание на 07.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2583/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 2006 ЕООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 147/23.06.2017 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 226/2017 г., с което е потвърдено решение № 93/06.02.2017 г. по т.д.№ 1200/2016 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, [населено място] иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за да бъде установено в отношенията между страните, че касаторът не притежава качество на ипотекарен длъжник относно учредена ипотека върху недвижим имот с нот. акт № 60/05.02.2008 г. на нотариус Д. С. с район на действие – ВРС, за задълженията по договор за кредит № B. от 13.05.2008 г. и анекс № 2/14.01.2011 г., посочени в изпълнителния лист, издаден на 18.06.2015 г. по в.т.д.№ 210/2015 г. на АС Варна, въз основа на който е образувано изп.д.№ 499/2015 г. по описа на ЧСИ Д. П. – Я..
Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост и неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.2 и т.3 ГПК, както следва: поради неправилна правна квалификация на предявения иск – по чл.124 ал.1 ГПК, вместо по чл.439 ГПК, както и поради допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, подробно изложени. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, евентуално – да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд е основано на следните правни въпроси, като разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК:
1/ На длъжник или на трето лице се приравнява ипотекарният гарант след предприети срещу него действия в изпълнителния процес, с кои права за защита разполага и ограничен ли е да реализира защитата си само по реда на Част пета, глава 39, раздел 1 и 2 от ГПК;
2/ При сключени между едни и същи страни два договора за заем със сходно съдържание, но при различни предпоставки и по различно време, от които единият – обезпечен с ипотека, кой от договорите пръв поражда правни последици и възможно ли е вторият да потвърждава първия без изрично волеизявление на страните, обективирано във формата, с която са приели, че трябва да се сключи договорът;
3/ Какъв е кръгът от обстоятелства, които въззивният съд е длъжен да обсъди и задължен ли е да обсъди всички поставени във въззивната жалба въпроси, които имат отношение към спорния предмет;
4/ Обхващат ли се от преклузията по чл.266 ГПК правните доводи, относно обезпечителната функция на учредена договорна ипотека във връзка с договор за банков заем и анекс към него, по които е издаден изпълнителен лист;
5/ Фактически или правни са възраженията, свързани с действието на приети като доказателства в процеса анекси към договор за банков кредит, задълженията по който са обезпечени с договорна ипотека;
6/ Вписаната договорна ипотека по договор за банков кредит обезпечава ли вземането на кредитора срещу длъжник, встъпил в договорно правоотношение по кредита без знанието и съгласието на ипотекарния гарант след учредяването на ипотеката и при липсата на специалните изисквания на закона на осн. чл.171 ЗЗД.
Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник. В него се изразява становище, че не са налице основанията на закона за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба по същество е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, намира производството по чл.288 ГПК за допустимо.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е намерил за неоснователно основното оплакване на ищеца – настоящ касатор, че учредената ипотека обезпечава договора за кредит от 21.01.2008 г., правоотношението по който е погасено, а не договора от м. май 2008 г., по който е възникнало ново правоотношение след сключване на договорната ипотека. Съдът е намерил, че вторият договор е продължение на първия договор за кредит и има за предмет същото правоотношение – отпускане на кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” в размер на 150 000 евро за посрещане на краткосрочни оборотни нужди на кредитополучателя – ЕТ “ЗСК-2001 ЗАРКО КИРЧЕВ“ – [населено място], като е сключен между същите страни и е с напълно идентично съдържание, затова носи и същия номер – B.. Смисълът на сключването му е да се потвърди постигнатата договореност по първия договор, т.к. е била вече учредена и втората изискуема ипотека, като условие за отпускане на кредита, и заемната сметка по договора е открита /приложение към договора за банков кредит № B. от 13.05.2008 г./. В чл.1, ал.2 от договора за банков кредит от 21.01.2008 г. изрично е уговорено, че ползването на кредита започва, считано от откриването на заемната сметка по кредита, а тя се открива след учредяване на договорените обезпечения и изпълнение на специалните условия по кредита. При откриване на заемната сметка, страните подписват приложение към договора, в което посочват датата на откриване на заемната сметка. Следователно, действието на договора е отложено до учредяване на обезпеченията и изпълнение на специалните условия и до откриване на заемната сметка. Изпълнението на тези условия се потвърждава с подписване на договора от 12.05.2008 г., който се явява не нов договор, а продължение на стария такъв от 21.01.2008 г. С нотариалния акт № 60 за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 05.02.2008 г. се учредяват като обезпечение на всички вземания по договора за банков кредит от 21.01.2008 г. две ипотеки в полза на кредитодателя – от Зарко К. върху ап. 75 и от ищеца за дълга на кредитополучателя към банката върху ап. 21 и се изпълняват специалните условия по кредита за встъпване на съдлъжник – „ЗСК-2005“ ЕООД, солидарно отговорен с кредитополучателя, както и на ищеца, който, освен като ипотекарен длъжник, встъпва и като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя – ЕТ. По тези мотиви съдът е заключил, че даденото обезпечение от ищеца по договора за банков кредит от 21.01.2008 г. не е погасено и служи като обезпечение и на задълженията по договора от 12/13.05.2008 г.
Относно оплакванията, свързани с приложението на чл.171 ЗЗД, съдът е приел, че твърдения относно отпадане действието на ипотеката предвид липса на изискуемата от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите и невписване в имотния регистър на встъпването или заместването в дълг на съдлъжника „ЗСК-2005“ЕООД от „Корект инвест 2008“ ЕООД с анекс № 2 към договор за банков кредит № B., няма наведени пред първата инстанция, поради което е отказал да ги разглежда, т.к. са извън предмета на спора.
По предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК /в редакцията на закона преди изменението му, обн. с ДВ, бр.86/2017 г./, настоящият съдебен състав приема следното:
Формулираните от касатора въпроси от № 3 до № 6 касаят необсъдените доводи на ищеца във въззивната му жалба във връзка с приложението на чл.171 ГПК. Доколкото по процесуалноправните въпроси въззивният съд не се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация, на които страната се позовава. Що се отнася до материалноправния въпрос, то той, предвид изложеното по-горе, не е бил разглеждан от съда, поради което и няма значение за формиране на изводите му за неоснователност на предявения иск. Съответно, спрямо него не се установява наличието на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Въпрос № 1 също е ирелевантен за изхода по делото, доколкото ипотекарният гарант, обезпечаващ чуждо задължение, който не е бил страна в производството по издаването на изпълнителното основание, винаги има право да оспори по исков път валидността и действието на така учредената ипотека и тези искове са допустими, както са приели и инстанциите по конкретния спор. Ето защо качеството на ищеца в изпълнителния процес е без правно значение за допустимостта, а и за правилността на обжалваното въззивно решение. Поради това, направеното с допълнителна молба искане от страна на касатора за спиране на производството по делото по реда на чл. 292 ГПК във връзка с висящото тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно качеството на ипотекарния гарант, обезпечаващ чужд дълг, в изпълнителното производство, не следва да бъде уважавано. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по последния въпрос № 2. Той не може да се окачестви като правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. касае тълкуване и съпоставяне на два конкретни договора. Дори да бъде направен опит за преформулиране на въпроса от страна на съда /във връзка с предпоставките за продължаване и/или потвърждаване на действието на договор/, то спрямо него не се установява наличието на поддържаното от касатора допълнително селективно основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На първо място, въпросът се поставя с оглед определение на ВКС по чл.288 ГПК, което не попада в хипотезата на посочената по-горе норма, а на следващо – определението се цитира в частта, в която е посочено, че ипотеката има акцесорен характер спрямо договора, който обезпечава. Тези правни изводи се споделят както от страните, така и от постановилия решението въззивен съд, и по тях липсва отклонение от практиката на ВКС, нито по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, освен това същите не се намират в логическа връзка с формулирания въпрос № 2.
На последно място следва да се отбележи, че липсват данни обжалваното решение да е вероятно недопустимо, в която хипотеза касационният съд е длъжен и служебно да го допусне до обжалване. В случая порокът по чл.281 т.2 ГПК се извежда от неправилната правна квалификация на иска. По аргументи от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, този въпрос не касае допустимостта на съдебния акт.
По изложените съображения, исканият достъп до касация следва да бъде отказан.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 147 от 23.06.2017 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 226/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: