О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София 26.06.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3747 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Т. П. П., чрез адв. С. Р. против решение № 1273/06.07.2018 г.,постановено по в.гр.дело № 389/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5314/19.12.2017 г. по гр.дело № 9811/2017 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. П. П. срещу „Фам Билдинг” ООД гр. Варна иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържа се, че въззивното решение е недопустимо, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че е извършено „принципно недопустимо изменение на иска пред въззивната инстанция”, че неправилно е прието, че при иск насочен срещу двама ответници „Фам Билдинг” ООД , както и „Дом Мениджмънт” ООД първоинстанционнто решение е валидно и допустимо. Според жалбоподателката неправилен е и изводът, че искът предявен срещу „Хам Билнидг” ООД бил конкретизиран надлежно, по начин, който разрешавал произнасяне по същество и на въззивния съд по наведените в жалбата оплаквания. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Мотивирани са доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи, алтернативно е заявено искане за обезсилване на решението и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
В изложението са формулирани въпросите: 1. следва ли собственикът на недвижима вещ – апартамент да носи отговорност в случай, че апартамента е отдаден за възмездно ползване на трето лице и се ползва не по предназначение – в нарушение на императивна норма на ЗУТ се ползва като офис без да има такъв статут, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, 2. налице ли е противоправност, когато една фирма е предоставила собствения си апартамент за възмездно ползване на друга фирма и получава финансови облаги от това предоставяне, а втора фирма използва апартамента не по предназначение – в нарушение на императивна норма на ЗУТ го ползва като офис, без апартамента да има такъв статут. По този въпрос жалбоподателката счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.3. налице ли е причинна връзка по смисъла на чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, когато една фирма е предоставила собствения си апартамент за възмездно ползване на друга фирма и получава финансови облаги от това предоставяне, а втората фирма използва апартамента не по предназначение – в нарушение на императимна норма на ЗУТ го ползва като офис, без апартамента да има такъв статут и с действията си причинява неимуществени вреди на физическо лице – ищеца, изразяващи се във физически и морални страдания, описани в исковата молба, решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, 4. сключването на разпоредителна сделка от управителя на ответното дружество за управление на имот, собственост на дружеството, а именно апартамент, който имот се отдава под наем на друго лице-фирма, която фирма го използва за фактическа търговска дейност без апартамента да има статут на офис и в нарушение на чл.178, ал.4 ЗУТ, което деяние съдът определя като нарушение на чл.178, ал.4 ЗУТ, за което са налице предпоставки за ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл.237,ал.2,т.4 ЗУТ, представлява ли противоправно деяние по смисъла на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и може ли да бъде основание за ангажиране на гражданската отговорност по смисъла на чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са мотивирани доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Фам Билдинг” ООД, чрез адв. И. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Прието е, че по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК и установено от приложените доказателства, че всяка от страните е собственик на самостоятелен обект – апартамент в сграда „Ф. к. 2”, находяща се в [населено място], област В. местност „Г.”, [улица], както и че ответникът е отдал под наем собствения си жилищен имот на дружеството „Дом Мениджмънт” ООД по силата на договор за наем от 25.05.2016 г., като през посочения период/исковия период/ 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. наемателят е ползвал жилището като офис.
Прието е също за установено от справки от търговския регистър, че към момента на завеждане на исковата претенция управители на „Фам Билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт” ООД, са лицата М. Ц. В., С. А. Н., Ж. А., съответно М. Ц. В. и Х. Ш. П.. Приел е, че първите три лица са съдружници в първото дружество, както и във второто, наред с Х. П..
Съдът е посочил, че към доказателствата по делото е прието писмо – претенция, с което ищцата уведомила дружеството-наемател „Дом Мениджмънт” ООД за претърпените от нея и семейството ? физически и морални страдания от дейността на този офис и е поискала да бъде разрешен въпросът относно закриването му, че е приложена електронна кореспонденция между ищцата и „Дом Мениджмънт” ООД, осъществена през месец юни 2016, във връзка с желанието на ищцата да има пълноценна почивка по време на престоя си в България.
Прието е възоснова на приложените писма и констативен протокол на [община], че след извършена проверка от общинска комисия по жалба на О. В. Л. от 29.04.2017, е разпоредено в срок до 30.05.2017 г. да се преустанови ползването на процесния имот като офис. Прието е също за установено, че на 07.03.2017 г. ищцата също е подала жалба срещу ползването на апартамента като офис.
Съдът е приел за установено от Удостоверение № 1/26.01.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория, което страните не спорят, че се отнася до жилището собственост на ответника, че предназначението му е променено от офис в апартамент.
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Х. Х. и М. С. Д., посочени от ищцата – сега жалбоподател. Приел е, че и двамата сочат, че ищцата била в България през лятото на 2016 г. за времето от 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. в собствения си апартамент в [населено място],[жк].
Според показанията на свидетеля Х. ищцата нееднократно се е оплаквала, че е подложена на неудобства, безпокойствие и шум от страна на клиенти в офиса, неправомерно използван от „Фам Билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт” ООД за търговски цели, че процесният апартамент е собственост на „Фам билдинг“ ООД. Съгласно същите показания през лятото на 2016 г. няколко пъти ищцата провеждала разговори с М. В. с молба да се преустанови ползването на имота като офис, която била отхвърлена с пренебрежение, поради което ищцата много се разстроила и притеснила. Гласът ? треперел, пребледнявала. Често имала главоболие и казвала, че сънят ? е разстроен, вдигала кръвно. Свидетелят няколко пъти я придружавал до аптеката. Ищцата била много разочарована, че не се спазват законите. Споменавала многократно, че ако е знаела, че ще има такива проблеми, изобщо е нямало да си купува апартамент в България. Доколкото знае, О. Л. – собственик на друг апартамент в сградата, също се е оплаквала от дейността на офиса. Издадено било предписание да се преустанови дейността в апартамента, след което офисът бил закрит.
Прието е, че според показанията на другия свидетел на ищцата – М. Д. ищцата е имала пререкания със собственика на ответното дружество – М. В., тъй като „Дом Мениджмънт” ООД имат офис в процесната сграда. Ищцата помолила В. да прекратят дейността си или да са по-тихи, а той постоянно се карал се нея, долу се пушели цигари. След като помещението се превърнало в склад, постоянно влизали и излизали работници и апартаментът на ищцата не бил място за почивка. Тя съжалявала, че си е купила това жилище. Нейна приятелка – О. също имала проблеми, имало и други, които се оплаквали. Свидетелят посочил, че Т. стигнала до психиатър, до изписване на лекарства, започнала да повръща, състоянието ? се променило, че за престоя ? през лятото на 2016 г. я е виждал около 3-4 пъти. Според показанията на свидетеля, последният не познава лично М. В., че го е виждал два пъти, когато ищцата имала разправии с него, че нейният апартамент се намира на ет. 4, в дясно, че прозорците ? гледат към двора и към басейна. Съгласно показанията на свидетеля, същият не знае какви са отношенията на ищцата с „Дом Мениджмънт” ООД, че последното дружество е ползвало помещението долу като офис през 2015 г., а през 2016 г. било склад.
Съдът е посочил, че според показанията на свидетелката М. Т., посочена от ответника същата живее в процесната сграда постоянно от около 3 години и половина, че според нея прилепеното помещение до сградата не е възможно да се използва като жилищно помещение, а било офис на „Дом Мениджмънт” ООД, което лично за свидетелката било много удобно, че знае за двама недоволни собственици. Съгласно показанията на свидетелката офисът работел от 09:00 часа до 14:00 часа, като имало нарочна обява, че работят с клиенти до 14:00 часа, че две момичета приемали таксите и понякога управителят Х. бил там, че свидетелката често минавала през двора, като в работно време максимум двама човека стоели пред офиса, че имало деца, които вдигали шум, но това били деца на собственици от техния комплекс. Според показанията на свидетелката само два или три пъти видяла външни деца, които били поканени от техните деца, че входът към офиса е съвсем отделно от входа към басейна и към двора, че това по никакъв начин не създава проблем за свободен достъп. От показанията на свидетелката е прието за установено, че Т. била недоволна от обстоятелството, че дружеството наемател станало управляваща фирма в комплекса, че не е чувала от нея да се оплаква, че има здравословни проблеми поради работата на офиса.
Прието е, че според показанията на допуснатия на ответника свидетел Б. И., служител на „Дом мениджмънт” ООД, неформално изпълняващ длъжността заместник-управител процесният имот бил използван като офис – имало две служителки, които обслужвали клиентите, съответно управителят също понякога бил там, че помещението като такова е с отделен вход откъм улицата. Съгласно показанията на същия свидетел миналото лято – т.е. през 2016 г. също е работил в „Дом Мениджмънт” ООД, че не е забелязал присъствието им да пречи на собствениците, че офисът обслужвал и други комплекси, не само „Фортуна 2”. Впоследствие била извършена проверка от общината, при която било установено, че това помещение не е със статут на офис, поради което потърсили ново такова.
Съдът е приел за установено от представеното копие от паспорт на ищцата, че в процесния период 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. същата е пребивавала в Република България.
От правна страна е прието, че производството е образувано по иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Прието е също, че чрез представените пред ВОС уточнителни молби ищецът е посочил, че поддържа и двете твърдения за извършен деликт – 1) управителите на ответното дружество неправомерно и съзнателно отдали под наем процесния апартамент на трето за спора лице – „Дом Мениджмънт” ООД, 2) управителите на „Дом Мениджмънт” ООД от своя страна неправомерно и съзнателно разпоредили ползването на наетия имот по начин, по който ищецът е претърпял вреди, които претендира да му бъдат репарирани солидарно от двете дружества. Посочил е, че чрез извършеното принципно недопустимо изменение на иска пред въззивната инстанция (макар и следствие от привеждането на исковата молба в редовност), същият е насочен срещу нов ответник, но за солидарното му осъждане, наред с първоначалния. Въпреки това съдът съдът е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като е посочил, че съдът се е произнесъл по всички фактически твърдения на ищеца за наличие на извършени деликтни деяния и за възлагане по чл. 49 от ЗЗД, макар и същите да са били противоречиво и непрецизно въведени с исковата и уточняващата молби. Прието е, че съдебната практика е последователна и категорична, че солидарните длъжници са обикновени другари, т.е. решението не е необходимо да е еднакво спрямо тях и едновременното им участие в процеса не е процесуална предпоставка за неговата допустимост. Прието е също, че след като е разгледал релевантните за основанието на иска твърдения, макар и същият да е бил насочен само срещу единия от твърдяните солидарни длъжници районният съд не е постановил недопустимо решение, без участие на надлежна страна в процеса. Формиран е извод, че не се налага обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за конституиране на нов ответник наред с първоначалния, във фазата на връчване на исковата молба. Посочил е, че в случая няма пречка ищецът да насочи иска си срещу другия твърдян солидарен длъжник в отделен процес. С оглед на посоченото въззивният съд е извел извод, че пред въззивната инстанция искът предявен срещу „Фам Билдинг“ ООД е конкретизиран надлежно, по начин който разрешава произнасяне по същество и на въззивния съд по наведените в жалбата оплаквания, част от които съдът е приел за прецизирани едновременно с уточненията на иска, доколкото вече не се поддържа твърдението за наличие на възлагане на работа от „Фам Билдинг” ООД към „Дом Мениджмънт” ООД.
Въззивният съд е приел за безспорни по делото обстоятелствата: че страните са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда и че в процесния период 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. дружеството „Дом Мениджмънт“ ООД е осъществявало търговска дейност именно в собствения на ответника апартамент № 2-0, който няма статут на офис. Прието е за установено от доказателствата по делото, че ищцата е пребивавала в своето жилище в [населено място], през същия период, както и че посочените като съпричинители лица действително са били управители на ответното дружество и на „Дом Мениджмънт” ООД, съобразно твърденията на ищеца.
Прието е, че спорът по делото е относно елементите от фактическия състав на иска по чл. 49 от ЗЗД: 1) наличието на правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Въззивният съд е приел, че сключването на разпоредителна сделка по управление – в случая отдаването под наем на процесния апартамент № 2-0, с имот собственост на дружеството, попада в кръга от дейности, които се организират и ръководят от управителя на търговско дружество, съгласно чл. 141, ал.1 от ТЗ. Приел е също, че твърдяното неправомерно деяние на управителите на ответното дружество е извършено в изпълнение на възложените им правомощия по ТЗ, което обуславя и евентуалната отговорност на „Фам Билидинг“ ООД за неимуществени вреди, ако такива бъдат причинени от действията на неговите управители. Според съда отговорността на дружеството би произтекла от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действие в негов интерес, резултатът от което ще рефлектира в неговото имущество.
Прието е, че деянието на управителите на „Фам Билдинг“ ООД би могло да се квалифицира като нарушение на чл. 178, ал.4 от ЗУТ, доколкото липсва спор по делото, че процесният апартамент не е използван по предназначението си като жилище, а за развиване на фактическа търговска дейност. Според съда от това обстоятелство принципно може да възникнат предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на наемодателя по чл. 237, ал.2, т.4 от ЗУТ, но не и за реализиране на гражданската му отговорност за причинени неимуществени вреди на ищцата, тъй като по делото не е доказана противоправност на деянието. Посочил е, че в случая ищецът твърди най-общо, че действията на управителите на „Фам Билдинг“ ООД са довели до появата на шум, създаван от множеството клиенти на наемателя „Дом Мениджмънт“ ООД, които заплащали в неговия офис таксите по обслужване на общите части на няколко сгради в [населено място], включително и процесната. Прието е, че по делото не са събрани доказателства, че извършваната в нарушение на чл. 178, ал.4 от ЗУТ търговска дейност в процесния апартамент е довела до струпването пред него на майки с деца, хора в нетрезво състояние и т.н., т.е. съобразно подробно въведените с исковата молба твърдения. Приел е, че показанията на ангажираните, в тази връзка свидетели – Е. Х. и М. Д., не съдържат никакви сведения за струпване на клиенти на „Дом Мениджмънт“ ООД пред офиса в апартамент № 2-0, както и на такива в нетрезво състояние или с непристойно поведение, въпреки че и двамата свидетели са твърдели, че са посещавали имота на ищцата в процесния период. Прието е, че според показанията на свидетелите ищцата им е споделяла, че е подложена на неудобства, безспокойствие и шум, че свидетелите нямат преки впечатления източник на тези негативни влияния да са клиенти на „Дом Мениджмънт“ ООД. Въззивният съд не е възприел като обективни показанията на свидетеля Д. относно преките му впечатления от периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., тъй като същият излага, че през 2016 г. апартаментът на ответното дружество бил ползван като склад, от който постоянно влизали и излизали работници, че в същото време между страните няма спор за това, че тогава апартаментът е функционирал като офис. Формиран е извод, че ищцата не е ангажирала доказателства, които да установяват нейните твърдения и поради това тя е страната, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване. Формиран е извод, че деянието на управителите на ответното дружество не е противоправно, съответно същото не би могло да се отрази негативно в правната сфера на ищцата, по твърдения от нея начин.
Според въззивния съд липсата на един от елементите на деликта обезсмисля обсъждане на останалите – в случая настъпването на неимуществените вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и деянието, което според съда е достатъчно основание за да се приеме, че деликт не е налице. С оглед на това е изведен решаващ извод, че искът по чл. 49 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При тези съображения първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, поради неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на искането за изменение на иска пред въззивната инстанция, тъй като същият е насочен срещу нов ответник за солидарното му осъждане наред с първоначалния. В случая въззивният съд е предприел действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, като с определение е оставил същата без движение с подробни указания до ищцата. С молба ищцата е уточнила твърдените обстоятелства в исковата молба. С въззивното решение са мотивирани изводи, че предявеният иск е конкретизиран надлежно. Прието е за недопустимо поисканото изменение на предявения иск, чрез насочването срещу нов ответник, съответно за солидарното му осъждане наред с първоначалния. Решението не е постановено по нередовна искова молба. Съдържанието на последната е в съответствие с изискванията на чл.127,ал.1 ГПК и чл.128 ГПК. Освен това съдът се е произнесъл по въведените от жалбоподателката-ищца с исковата молба фактически обстоятелства и като е съобразил петитума е определил правната квалификация на претенцията, като такава по чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, и се е произнесъл по основателността на исковата претенция. С оглед на изложеното съдът намира за необосновани доводите на жалбоподателката за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Варненския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по първи и втори въпрос от изложението. Въпросите са формулирани общо и поради това не представляват правни въпроси. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Въпросите на жалбоподателката не са свързани с решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. С оглед на това така формулирани същите не отговарят на изискванията за общо основание по чл.280,ал.1 ГПК и не са правни въпроси. Неустановяването на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по тези въпроси, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Жалбоподателката се позовава на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – правен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата. Това основание за допускане на касационно обжалване е приложимо до измененията на чл.280 ГПК със ЗИДГПК обн.Д.в.бр.86/27.10.2017 г. Според тези изменения, считано от 31.10.2017 г. допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК е разрешен правен въпрос в противоречие с актове на Конституционния съд на РБългария или на Съда на Европейския съюз. С посоченото изменение на чл.280 ГПК основанието за допускане на касационно обжалване разрешен правен въпрос противоречиво от съдилищата не е сред предвидените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът е формулиран хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото. В мотивите на въззивното решение липсва решаващ правен извод за настъпили неимуществени вреди за жалбоподателката-ищца, като последица от установено противоправно деяние на ответника, което да доведе до ангажиране на гражданската му отговорност. С оглед на това съдът намира, че въпросът не е правен по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Жалбоподателката не е обосновала допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, т.е. не е посочила какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на разпоредбите на чл.49 и чл.45 ЗЗД, както и на чл.178,ал.4 ЗУТ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна, и многобройна задължителна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката Т. П., чрез адв.С. Р.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1273/06.07.2018 г., постановено по в.гр.дело № 389/2018 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 24668/24.08.2018 г., подадена от ищцата Т. П. П., гражданка на Р. Ф., чрез адв.С. Р., съдебен адрес [населено място], [улица], 11,[жилищен адрес] чрез адв.Ст.Р..
Осъжда Т. П. П., [дата на раждане] , гражданка на Р. Ф., с постоянен адрес, Р. Ф., [населено място], [улица], дом.1, корпус 1, кв.57 да заплати на „Фам Билдинг” ООД, ЕИК 148107600 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Сирма войвода“, № 4 сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: