5
5
Определение по т. д. № 1074/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
1
Определение по т. д. № 1074/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№554
София, 18.06.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1074 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 235/27.07.2012 г.по в. т. д. № 338/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264 от 23.02.2012 г. по т. д. № 2303/2011 г. на Окръжен съд Варна. С последното [фирма] е осъден на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 103 000,27 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по рамков договор за изработка от 03.01.2011 г., за което е издадена фактура № 133/01.08.2011 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и 495,15 лв. обезщетение за забава върху главницата за посочения в решението период, и разноски за съдебното производство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на доказателствата, свързани с твърденията на ответника и липса на мотиви на въззивното решение.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с въпрос, свързан с липса на мотиви, непроизнасяне по всички въведени доводи, като се е позовава на т. 3 на чл. 280 ГПК. В изложението е посочено, че въззивният съд не е спазил изискването на т. 19 от ТР №1/2001 г. и постановките на Решение № 216/04.01.2011 г. на ВКС, по т. д. № 87/2010 г. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на [фирма] [населено място] са уважени в посочените размери, Варненски апелативен съд е приел, че между страните са съществували отношения по сключен рамков договор от 03.01.2011 г. за ремонтни дейности, както и че ищецът е изпълнил своите договорни задължения за осъществяване на ремонти дейности на посочените обекти, които са били приети и одобрени по предвидения в договора ред.
В обжалваното съдебно решение, въззивният съд, след обсъждане на доказателствата и доводите на страните, свързани с изпълнение на договора, констатирайки съвпадане на крайните изводи за дължимост на договорното възнаграждение, се е позовал и на нормата на чл. 272 ГПК и препратил към мотивите на първоинстанционното решение.
По отношение на основния процесуалноправен въпрос, макар и общо формулиран, свързан с отсъствие на мотиви на въззивния съдебен акт, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, твърдението на страната е, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения, както и че ако са били изложени мотиви, то съдът би достигнал до различни от изложените фактически и правни изводи. Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Недоказано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което следва да се квалифицира по-скоро като такова по т. 1 предвид позоваването на Постановление на Пленума на ВС и на Тълкувателно решение на ВКС, тъй като позоваването на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е неотносимо. Тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК /отм./, в чието съдържание при процесуалната уредба на въззивното обжалване не се съдържа процесуална възможност, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение да препрати директно към мотивите на първоинстанционния съд. Затова, дори и евентуално да е налице подобно препращане от страна на Варненски апелативен съд, какъвто извод следва от съобразителната част на обжалвания съдебен акт, то обективно соченото процесуално действие не би могло да създаде твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираното тълкувателно решение. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, защото и при новия ГПК тя действа преди всичко като решаваща по съществото на спора инстанция. Макар и да е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е изготвил собствени мотиви, посочил е защо счита исковете за основателни, преценявайки доказателствата по делото, спорните факти и твърденията на ответника, въведени в исковото производство. Или не е налице формално препращане към мотивите на първоинстанционния съд, а се съдържа самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и направените въз основа на ней правни изводи.
Нарушението на изискването да се изготвят от въззивната инстанция собствени мотиви към делото съставлява основание за отмяна на обжалваното решение като неправилно, но подобно оплакване не съставлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Щом като въззивният съд споделя фактическите и прави изводи на първоинстанционния, не е необходимо да обсъжда всички доказателства, доводи и възражения, при условие че съвпада не само крайният резултат, но и обемът на решаваща дейност на двете инстанции, както е в настоящия случай.
По отношение на т. 3 на чл. 280 ГПК, касаторът не е обосновал това визирано основание. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и поискани съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 1400 лв.- адвокатско възнаграждение на адв. М. Иванова, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и адв. пълномощно от 12.11.2012 г. за уговорено адвокатско възнаграждение и банков документ от [фирма] от.01.12.2012 г. за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 235 /27.07.2012 г. по в. т. д. № 338/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Осъжда [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата 1400 /хиляда и четиристотин лв./, представляващи разноски за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: