О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
С. 23.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1496 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Н. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение № 2149 от 31.10.2013г. по в.гр.д. № 2660 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение № 1806 от 18.10.2012г. по гр.д.№ 2660/12г. в частта, касаеща предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 от КТ.
Основанието за допустимост на подадената касационна жалба, което се сочи е по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос за възможността по реда на чл.247 от ГПК да се отменя влязло в сила решение? Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с приетото от ВКС в определение № 1050 от 12.09.13г. по гр.д.№ 2805/13г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.288 от ГПК, определение № 1035 от 16.11.12г.по ч.т.д.№ 211/12г.на І т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и в решение № 173 от 16.11.2009г. по гр.д. № 1549/08г. на І гр.д., постановено в производство с правно основание чл.248 от ГПК. Следва да бъде посочено, че от така изброените актове съотносимо би могло единствено да е определение № 1035, защото съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС, определенията по чл.288 от ГПК и решенията по чл.248 от ГПК не съставляват задължителна практика. Определение № 1035, обаче не е постановено по идентичен въпрос, защото касае различна хипотеза – за присъждане на разноски на основание чл.248 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както нейната допустимост, така и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Искането за поправка на явна фактическа грешка е подадено от ответника по делото на 1.07.2013г. след влизане в сила на 20.12.2012г.на постановения въззивен акт. За да уважи искането съдът е приел, че в постановения от него диспозитив е допуснал аритметична грешка, тъй като независимо, че в мотивите си е посочил, че на ищеца се дължи обезщетение за шест месеца за оставане без работа по чл.225 от ГПК, от които за три месеца, то следва да се изчисли въз основа на последното получено брутно трудово възнаграждение,а за другите три месеца по дължимата разлика/тъй като работникът е работил на по-ниско платена работа/, е присъдил сума, която не съответства на така изложените от него доводи. Преценил е, че следва да отстрани така установеното явно несъответствие между формираната му действителна воля в мотивите и външното й изразяване в текста на диспозитива, като посочи вместо сгрешената сума, точната от 8 415.25лв./ 4 289.66 + 4 125.59лв./
При тези факти и с оглед изложените от съда мотиви, касационно обжалване не следва да се допуска. Поставеният от касатора въпрос /за възможността по реда на чл.247 от ГПК да се отменя влязло в сила решение/, независимо че е свързан с решаващите мотиви, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. В съответствие с последната – съдът е посочил, че той не може сам да отменя решението си, а по реда на чл.247 от ГПК може безсрочно само да поправи констатирано несъответствие между формираната истинска воля и външното й изразяване в решението. Във всички случаи решението за поправка следва да се основава върху вече приетите за установени и доказани обстоятелства в мотивите и не предполага наличие на неясно изразена воля, която да се тълкува. Допуснатите аритметични грешки са фактически, защото не водят до промяна на вече формираната от съда воля / не изискват нова мисловна дейност по преценка на установените факти/, а само привеждат в съответствие вече формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поправката на явна фактическа грешка може да бъде извършена и след влизане в сила на решението в сила /вж. постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 141 от 25.04.2012г.по гр.д.№ 920/11г.на ІІг.о.на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2149 от 31.10.2013г. по в.гр.д. № 2660 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.