3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
Гр.София, 25.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 843 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2321/19.12.13г., постановено по т.д.№ 1496/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1514/13.08.12г. по т.д.№ 2094/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че молителят [фирма] е кредитор на [фирма] с вземания за договорено възнаграждение по договор за строителство от 24.09.09г. по четири фактури за обща стойност от 405560.92 лв. Изложени са съображения, че за проверените години – предмет на счетоводен анализ, коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, като водещи икономически показатели, характеризиращи способността на дружеството да изплаща текущите си задължения към кредиторите си, обосновават извод, че дружеството може да покрие текущите си задължения. Показателите за финансова автономност и задлъжнялост за предходните финансови периоди сочели на по-ниска степен на финансова автономност и по-висока степен на задлъжнялост, но преценката за възможността на длъжника да изплаща текущите си задължения предвид всички краткотрайни активи, чието осребряване може да осигури достатъчна наличност на средства за погасяване на задълженията, без да се засягат активите, необходими за осъществяваната търговска дейност, обосновавали извода за наличие на временни финансови затруднения. Апелативният съд не е възприел заключението на счетоводната експертиза в частта за констатации по обявените в търговския регистър годишни баланси, тъй като не е извършена данъчна ревизия с влязъл в сила ревизионен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпроса за характера на активите „незавършено строителство на жилищен или търговски обект в новострояща се сграда” – дали същият следва да се отнесе актива или в пасива на баланса. Въпросът е въведен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът не сочи конкретна законова разпоредба, която подлежи на тълкуване. По същество с този въпрос се възразява срещу изготвеното заключение на счетоводната експертиза, без констатациите в същото да се оспорени в страната в производството по делото.
Отговорите на процесуалните въпроси за допустимостта на доказателствени искания за нови данни за публични задължения, за нова експертиза, за издаден ревизионен акт произтичат от законовите норми, чието нарушение би представлявало основание за отмяна на въззивното решение съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване. По заявените от въззивника доказателствени искания съставът на апелативния съд се е произнесъл изрично. Искането за експертиза във въззивната жалба е със задача, която е изпълнена от вещото лице, а по въпроса за изискване на ревизионния акт страните са не са спорили, че същият не е влязъл в сила.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2321/19.12.13г., постановено по т.д.№ 1496/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: