5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 22.10.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4530 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. С.-Ч. и по самостоятелна касационна жалба на Етажната собственост на сграда №2, находяща се в УПИ №156075, м.”С.” по плана на [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 28.02.2014г. по в.гр.д.№939/2013г.
Г. П. С.-Ч. обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отменени решенията на общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда “С. лодж 4” от 26.10.2012г. по т.1.2, с което е отхвърлено предложение за избор на протоколчик, по т.3.6, с което е отхвърлено предложение, въпреки решението на общото събрание по т.3.3 от същия протокол офис D7А, притежаван от [фирма] да плаща вноска за поддръжка и управление на общите части в размер, определен за собственик на апартамент, а именно 320 евро годишно; по т.3.8, с което е отхвърлено предложение, въпреки решението на общото събрание по т.3.3 от същия протокол ирландският пъб, находящ се на сутеренния етаж, притежаван от [фирма] да плаща вноска за поддръжка и управление на общите части в размер, определен за апартамент тип студио, а именно 320 евро годишно; по т.7.4, с което е отхвърлено предложението за управител /член на управителния съвет/ да бъде избран Г. Ц.; по т.7.5, с което е отхвърлено предложението за управител /член на управителния съвет/ да бъде избрана М. Г.; по т.7.6, с което е отхвърлено предложението за управител /член на управителния съвет/ да бъде избран З. Р.; по т.8.2, с което е отхвърлено предложението да се избере контрольор на етажната собственост; по т.8.3, с което е отхвърлено предложението да се избере за контрольор на етажната собственост Г. Ц. и производството по тези искове е прекратено.
В изложението към подадената от Г. П. С.-Ч. касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е съдебният състав да не се произнесе по искане за отмяна на решения на ОС на ЕС при оспорено и установено незаконосъобразно провеждане на ОС; възможно ли е едно незаконосъобразно проведено ОС на ЕС да вземе каквито и да било решения, вкл. и такива, с които се отхвърлят предложения. Поддържа, че по тези въпроси липсва задължителна практика на ВКС и отговорът е свързан с тълкуване на правните норми, поради което счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че по поставените въпроси е налице противоречива практика, което също счита, че обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК етажните собственици на сграда №2, находяща се в УПИ №156075, м.”С.” по плана на [населено място] изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по отношение на тази част от въззивното решение по изложените в отговора съображения.
ЕС на сграда №2, находяща се в УПИ №156075, м.”С.” по плана на [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отменени всички други решения на Общото събрание на етажните собственици на жилищна сграда “С. Л. 4”, находяща се в ПИ №02676.156,75.2, с идентификатор №156075, м.”С.” по плана на [населено място], отразени в протокол от 26.10.2012г.
В изложението към подадената от ЕС касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите може ли съгласно закона /чл.36 до 43 ЗЗД/ пълномощник с правата, дадени му от управителите за упражняване на всякакви правни и фактически действия от името и за сметка на управителя на ЕС, да свика общо събрание на ЕС; може ли в противоречие с протоколите на общото събрание на ЕС, двама етажни собственици, които са присъствали на ОС, да дават свидетелски показания, че “не са чули за какво се гласува, тъй като било суматоха” и това да доведе до отмяна на взетите решения; може ли при положение, че има протоколи от две общи събрания на етажни собственици съдът да отмени всяко от тях поради причина, че поканата за двете общи събрания била една; може ли свикано общо събрание след изтичане на една година от предишно общо събрание на етажните собственици по чл.12, ал.5 да бъде отменено като незаконосъобразно, при положение, че същото е било проведено по реда на чл.12, ал.1 ЗУЕС. Поддържа, че така поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Грети П. С.-Ч. и [фирма] изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от ЕС касационна жалба по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По подадената от Грети П. С.-Ч. касационна жалба:
За да достигне до извода, че в едната си част постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, въззивният съд е приел, че е допустимо да бъдат отменяни само позитивните решения на общото събрание на ЕС.
Изводът на съда е основан само и единствено на естеството на взетите от общото събрание на ЕС решения, като е приел, че обстоятелството дали е установено законосъобразно провеждане на общото събрание в този случай е ирелевантно.
В тази част въззивното решение е съобразено изцяло с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №39/19.02.2013г. на ВКС, І ГО по гр.д.№657/2012г., в което е прието, че предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения на общото събрание, т.е. такива, с които е прието решение за извършване на действие или волеизявление, докато решенията, с които се отхвърля предложение не подлежат на отмяна, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
С оглед наличието на задължителна практика на ВКС по въпроса за допустимостта на отмяната на решения на общото събрание на ЕС, с които се отхвърля предложение независимо от естеството на констатирания от съда порок при вземане на решенията, настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В представеното от касатора определение №308/30.06.2011г., постановено от І ГО на ВКС по ч.гр.д.№21/2011г. е изразено същото становище-прието е, че решенията на общото събрание на ЕС, с които по същество не се пораждат правни последици или се отказва да бъда променено съществуващо към момента на приемането им правно положение не подлежат на обжалване, респ. отмяна. На отмяна подлежат единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние.
Постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт, с който са отменени и решения на общото събрание на ЕС, които не пораждат правни последици, респ. отказват да бъда променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не би могъл да обоснове наличие на противоречива практика по поставения въпрос, тъй като в тази си част е отменен.
По подадената от етажните собственици касационна жалба:
За да достигне до извода, че позитивните решения на общото събрание, взети на 26.10.2012г., следва да бъдат отменени, въззивният съд е приел, че са налице допуснати нарушения при свикването и провеждането на общото събрание, което обосновава незаконосъобразността на взетите решения.
По отношение на свикването на общото събрание въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между посоченото правно основание за свикване на събранието в поканата за същото и проведеното такова-в поканата е посочено като основание чл.12, ал.5 ЗУЕС, която разпоредба дава възможност на всеки собственик или ползвател да свика такова в неотложен случай или когато е изминал период повече от 1 година от последното проведено, докато поканата за провеждане на общото събрание изхожда от пълномощника на управителя на етажната собственост, т.е. поканата е по чл.12, ал.1 ЗУЕС. Правомощията на пълномощника на управителя на етажната собственост да упражни от името на упълномощителя правото му да свика общо събрание следователно в обжалваното решение не са били отречени, поради което и следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос дали пълномощник с права, дадени му управителя, може да упражнява всякакви правни и фактически действия по свикване на общо събрание на ЕС, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Преценката на съда за правомощията на пълномощника не е обосновала извода за незаконосъобразност на действията по свикване на общото събрание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали може общо събрание, свикано след изтичане на една година от предишно общо събрание на ЕС по чл.12, ал.5 ЗУЕС да бъде отменено като незаконосъобразно, при положение, че същото е било проведено по чл.12, ал.1 ЗУЕС. Изводът на съда за наличието на предпоставки за отмяна на взетите от общото събрание на етажните собственици решения е основан не само на констатацията за допуснати нарушения при свикването на общото събрание, а освен това изводът за такива нарушения е основан и не само на посоченото в поканата основание за свикването. Прието е, че с тази покана са свикани едновременно две общи събрания на две отделни етажни собствености, каквато възможност ЗУЕС не предвижда изрично и не може да се изведе по тълкувателен път от нормите на закона, както и че в поканата за свикване на общото събрание не е посочена датата и часът на залепването й. Това основание само по себе си е достатъчно да се приеме, че процедурата по свикване на общото събрание не е спазена и са налице предпоставки за отмяна на взетите решения.
В обжалваното решение са изложени съображения, че освен констатираните нарушения при свикване на общото събрание е установено, че събранието не е било достъпно за етажните собственици-български граждани, че за участвалите в събранието не е било ясно какви предложения за решения се гласуват и кога се гласува решение за етажната собственост на “С. Л. 4”, а кога за етажната собственост на “С. лодж 3”. Т.е. изложени са съображения за наличие на няколко нарушения на ЗУЕС при свикването и провеждането на общото събрание, които обосновават крайния извод на съда за наличието на основание взетите решения да бъдат отменени. За да бъде допуснато касационно обжалване в подобна хипотеза е необходимо касаторът да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по всички констатации на въззивния съд за извършени незаконосъобразни действия при свикване и провеждане на общото събрание. Поставените от касатора въпроси обаче касаят само част от тях. Освен това поставените въпроси изразяват по същество поддържаната от касатора защитна теза в процеса, която не е била споделена от съда и в този смисъл представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Формулировката на тези въпроси изисква от ВКС да изрази становище по правилността на изводите на въззивния съд, а не по приложението на конкретна правна норма.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.02.2014г. по в.гр.д.№939/2013г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: