4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3330 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 87/04.06.14г., постановено по в.т.д.№ 118/14г. от Русенския окръжен съд, в частта, с което е отменено решение № 381/10.03.14г. по гр.д.№ 229/13г. на Русенския районен съд и е отхвърлен искът на касатора против ЕТ „М.-ВВ-В. В.”гр.Р. за заплащане на лихва за забавено плащане над сумата от 3883.48 лв. до 13686.47 лв. по спогодба от 17.11.09г. за периода от 17.11.09г. до 23.01.12г.
Подадена е касационна жалба и от ЕТ „М.-ВВ-В. В.”гр.Р. в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 6800 лв. неустойка за забава, ведно със законната лихва от 27.12.12г. и лихва за забава в размер на 3883.48 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Страните взаимно си оспорват жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните на 28.02.08г. е сключен договор за доставка и монтаж на оборудване за производство на стъклопакети, който е прекратен с анекс от 21.10.08г. Със споразумение от 17.11.09г. била постигната уговорка за връщане от едноличния търговец на дружеството на сумата от 68000 лв., която била платена авансово. В спогодбата било постигнато съгласие за разсрочено връщане на сумата, неустойка в размер на 10 % в случай на забава при плащането на която и да е от вноските и лихва за забава. Изложени са съображения, че поради кумулирането на неустойката за забава с лихвата за забава, то обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи само в размер над уговорената неустойка. Във въззивната жалба на едноличния търговец е било направено оплакване за липса на доклад на делото и ясно разпределение на доказателствената тежест в първоинстанционното производство, което е обсъдено от състава, но е счетено за неоснователно.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът [фирма] поставя въпроса следва ли при постановяване на акта си съдът да съобрази всички доказателства и обстоятелства по делото и да се произнесе по исканията на страните и да съобрази решението си с гласните и писмени доказателства и безспорните между страните обстоятелства и факти. Конкретно въведеното основание е относно тълкуване на волята на страните, като според касатора неправилно е определено обезщетението за забава – от началната дата на сключване на спогодбата, а не от датата на изискуемост на паричното задължение преди забавата.
Касаторът [фирма] поставя въпроси за липсата на доклад и ясно разпределение на доказателствената тежест, за присъдените лихви върху неустойката, които представлявали лихви върху лихви, за неоснователност на възражението за прихващане и за реда на погасяване на задълженията по чл.76 ЗЗД, като въвежда и твърдение за липса на произнасяне от въззивния съд по направено възражение за давност.
Въпросите за съобразяване от съда на събраните по делото доказателства, обсъждането на фактите и обстоятелствата по спора и евентуалната липса на доклад и на разпределение на доказателствената тежест, са свързани с правомощията на въззивната инстанция. Тези въпроси са разрешени с ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС. Решаващият състав е обсъдил доказателствата по спора, произнесъл се е релевираните факти и обстоятелства и по направените от страните възражения. По отношение на началната дата, от която следва да се начислява обезщетението за забава, касаторът [фирма] не е поставил конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но и въпросът за изискуемостта на вземането е относим към тълкуване на клаузите на спогодбата между страните, в която са били определени срокове за изпълнение на задължението. Касаторът не е посочил нарушение на критериите по чл.20 ЗЗД, а евентуалната необоснованост на въззивното решение не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото не е обвързана с конкретен правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по приложението на закона. Позоваване на нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада е било направено въззивната жалба и същото е обсъдено от състава на окръжния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] не е въвел обстоятелства, които да са от значение за разпределението на доказателствената тежест и съответно за допуснати процесуални нарушения, които не са отстранени от въззивния съд.
Въпросът на касатора [фирма] за присъдените лихви върху неустойката, които представлявали лихви върху лихви, е некоректно поставен. Претенцията на ищеца по иска е за заплащане на обезщетение за забава и на неустойка, като обезщетението е присъдено над размера на неустойката, поради което не следва да се коментира евентуалната допустимост или недопустимост за начисляване на лихви върху лихви. В частта по заявеното, но неуважено възражение за прихващане, конкретен правен въпрос, който да налага прилагането на материалноправна норма, не е поставен. Изцяло неясно е позоваването на неправилно приложение на нормите на чл.76 ЗЗД относно прихващане на изпълнението. Във въззивното решение е възприет редът на погасяване, на който се позовава и касаторът. Това становище на касатора е обвързано с непроизнасянето по направено възражение за давност, каквото не е било заявено в процеса.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат и остават за страните, така както са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 87/04.06.14г., постановено по в.т.д.№ 118/14г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: