2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 554
София, 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2269/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4208/17.05.2018 г., подадена от „Трансатлантик уърлд корп.”, дружество учредено в Република Панама, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1197 от 02.05.2018 г. по ч.т.д. № 224/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 1861 от 13.11.2017 г. по т.д. № 264/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Независимо от неоспорване на констатациите на съда, че недвижимите имоти върху които са учредени ипотеките, предмет на искове по чл.135 ЗЗД, са възложени с влезли в сила постановления за възлагане, частният касатор изразява несъгласие с изводите на съда – за непротивопоставимост на публичната продан на ищеца и за липса на правен интерес от воденето на иска по чл.135 ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. При постановяване на съдебния акт съдът следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК; 2. Налице ли е правен интерес от предявяването на отменителен иск срещу длъжника и неговия съконтрахент, когато имотът, предмет на ипотеката, е възложен по реда на публична продан след вписване на исковата молба и 3. Учредяването на ипотека в полза на трето лице, намалява ли възможностите на кредитора да се удовлетвори, респ. представлява ли увреждаща сделка по см. на чл.135 ЗЗД. Към изложението е приложена практиката на ВКС, с която частният касатор обосновава поддържаната допълнителна предпоставка.
В срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът – „Първа инвестиционна банка” АД, чрез пълномощника си, е оспорила искането за достъп до касация.
Становище е постъпило и от С. Б. – синдик на „Солекс Инвестмънт” ЕООД, с което не оспорва частната касационна жалба и заявява присъединяване към нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
При постановяване на атакуваното определение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Пловдив, след самостоятелна преценка на релевантните факти и доказателства, е приел, че договорните ипотеки, учредени върху три от имотите по исковата молба – №№ 3, 4 и 5, са се погасили с извършването на публичната им продан по инициирано от обезпечен кредитор изпълнително производство и възлагането им на банката по реда на чл.495 ГПК. Възлагателните постановления са вписани в Службата по вписвания преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД. С оглед на значението и последиците от вписването, ищецът няма да може да насочи принудително изпълнение спрямо приобретателя на имотите, поради което решаващият съд е възприел становището на първата инстанция – за липса на правен интерес от воденето на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на тази част от исковата молба.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд за мотивиране на съдебния акт, дори и при прилагане на чл.272 ГПК, не би могъл да се прецени като обуславящ, тъй като в случая АС-Пловдив не е използвал процесуалната възможност, предвидена в посочената разпоредба. От друга страна, видно и от съобразителната част към определението, не би могло да се обоснове твърдяното от частния касатор отклонение от практика на ВКС – решение по гр.д. № 964/2012 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 1413/2009 г., ІV г.о. и ТР № 1/2000 г. на ОСГК.
Въпросът, свързан с правния интерес от търсената защита с предявения иск по чл.135 ЗЗД, е основан на твърдения, несъответстващи на данните по делото, а именно, за вписване на възлагателните постановления след вписване на исковата молба по настоящото дело. Така поставен, въпросът не би могъл да се прецени като обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК и съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от недоказаността на общия селективен критерий, необходимо е да се отрази, че не е установена и поддържаната от частния касатор допълнителна предпоставка. Създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, на която се позовава частният касатор – решение по т.д. № 2481/2016 г., І т.о., е несъотносима, доколкото в този съдебен акт не е даден отговор за правния интерес от предявяване на конститутивен иск по чл.135 ЗЗД в хипотеза на погасена ипотека, в резултат на извършена публична продан/ чл.175, ал.1 ЗЗД/ и вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД след вписване на постановлението за възлагане.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК трети въпрос не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него липсва произнасяне в атакуваното въззивно определение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1197 от 02.05.2018 г. по ч.т.д. № 224/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: