3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София, 03.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25.09. , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №54/19г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на Г. Н. К. ЕГН: [ЕГН], приподписана от назначения по реда на чл.25 ал.2 ЗПрПом негов особен представител, срещу решение №160 от 12.07.2018 г., постановено от АС-В.Търново по в.гр.д. №206/2018 г. в частта, с която с след отмяна на първоинстанционното решение., постановено по гр.д. №211/2017 г. на ОС-Ловеч, е уважен искът предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК от страна на П. Д. Д. срещу Г. Н. К. да бъде признато за установено , че последният дължи на ищеца сумата от 15 000 евро равностойни на 29 377, 45 лева по запис на заповед издаден на 30.06.2016 г., ведно със законната лихва от 27.01.2017 г. до окончателното плащане, въз основа на който е постановено и издаването на заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК, както и в частта за присъждане на разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с с чл.417 т. 9 ГПК, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С процесния запис на заповед касаторът, като издател на същия, безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева на уговорения в ценната книга падеж-30.06.2016 г.. В записа на заповед са изписани ръкописно имената и личните данни на издателя и поемателя, сумата по ефекта, датата на издаване и падежа. За издател е изписано името на Г. Н. К. и под него е положен подпис. Под основния текст ръкописно е удостоверено връчване на заповедта на издателя на 30.06.2016 г..
По отношение направеното от ответника като издател оспорване на автентичността на графичния подпис положен под изписаните, в това му качество, три имена, съдът е приел, че при неоспорване от негова страна, че трите му имена за издател са положени от самия него, това дали графичният подпис е положен от него или не, е без значение, доколкото авторът на волеизявлението за задължаване по ценната книга е достатъчно индивидуализиран. Законът не поставя като изискване за редовност подписът да е непременно графичен, а не чрез пълно ръкописно изписване на името на лицето- издател. Отделно от това в.л. по тройната графологична експертиза са установили идентичност на подписа под приетата като доказателство ф-ра 04/02.04.2016 г. и този на издател под процесния запис на заповед/ във фактурата е отбелязано, че е издадена от К. и автентичността на неговия подпис във фактурата не е оспорена/. От така изложеното е направен изводът, че ценната книга е редовна от формална страна, доколкото съдържа всички законови реквизити на запис на заповед и ответникът като неин издател се е задължил за процесната сума. Ето защо, при липса на твърдения и на доказателства за погасяване на това задължение, искът е счетен за основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора следните групи правни въпроси: за мястото на полагане на подписа на издателя в записа на заповед и липсата на автентичен подпис на това място води ли до липса на реквизит по чл.535 т.7 ТЗ и за разпределението на доказателствената тежест относно наличието на каузално правоотношение при липса на навеждане на такова в процеса и от двете страни.
Първият от формулираните от касатора две групи въпроси не се явява обуславящ за изхода по спора, доколкото подобен довод за поставен на ненадлежно място подпис не е бил правен пред инстанциите по същество и следователно не е бил надлежно релевиран в предмета на спора и по него съдът не се е произнасял. По отношение автентичността на подписа на издателя, съдът е приел, че същият, положен с пълно изписване е автентичен, което е достатъчно за възникване на менителничния ефект. Относно разпределението на доказателствената тежест между страните за вземане, основано само на запис на заповед, без някоя от тях да се е позовала на връзката на записа на заповед с каузално правоотношение, е налице ясна задължителна практика на ВКС-т.17 на ТР №4/14 по тълк.дело №4/13 на ОСГТК на ВКС, според която в този случай предметът на спора се ограничава само до вземането основано на записа на заповед и следователно това коя от страните по спора носи тежестта да доказва каузалните правоотношения е безпредметен.
От изложеното следва, че липсва формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по конкретния правен спор като първа предпоставка за допускане на касация и следователно не е налице основание за нейното допускане.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящото производство при липса на списък по чл.80 ГПК и доказателства за такива.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №160 от 12.07.2018 г., постановено от АС-В.Търново по в.гр.д. №206/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.