О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр. София 22.05.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4915/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. М., подадена чрез адв. Н. С., против решение № 210/27.09.2016 г. по в.гр.д № 216/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 62/24.03.2016 г. по гр.д № 115/2015 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и е отхвърлена молбата му на основание чл. 5 ЗЛС за поставяне под запрещение на М. Х. М. от [населено място] като неоснователна.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281,т.3 ГПК . Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция с указания по прилагането и тълкуването на закона.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с възприетото в ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. по ОСГТК на ВКС във връзка с кредитирането на събраните доказателства и в частност изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, като заявява, че въззивната инстанция е следвало да назначи нова експертиза.Позовава се и на основанието по чл.280,т.3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да укаже на ответника по жалбата /ищец по първоинстанционното производствo/, че не сочи доказателства за установяването на определени обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, ако на първа инстанция предявеният от него иск е уважен и първоинстанционният съд не е давал такива указания на ищеца“ и 2.„Следва ли въззивният съд в производството за поставяне под запрещение да назначи служебно нова експертиза за доказване на психично заболяване на ответника, щом не е съгласен със заключението на такава експертиза, прието и кредитирано от първоинстанционния съд“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – М. Х. М., приподписана от адв. С. К., в който се съдържа становище за неоснователност на подадената жалба. Приложено е й становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Апелативен съд – Велико Търново е отхвърлил молбата на Х. М. М. за поставяне под запрещение на баща му М. Х. М., като е достигнал до обосновани правни и фактически изводи, анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, приетото по делото заключение на съдебно-психиатричната експертиза и като е придобил собствени впечатления за здравословното състояние на ответника, който е бил изслушан в съдебно заседание. Приел е, че неправилно първоинстанционният съд е поставил под запрещение М. Х. М. ,позовавайки се на разпоредбата на чл. 5 ЗЛС съгласно ,която под пълно запрещение се поставя лице, което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи. Уважаването на молбата е обусловено от наличие на установен медицински критерий – лицето да страда от душевна болест или слабоумие и юридически критерий – невъзможност да съзнава смисъла на извършеното и да ръководи постъпките си. Съдът е отчел, че поставената в СПЕ диагноза „смесен тип личностно разстройство с акцентуация на характера“ не е обоснована с наличието на психично заболяване или слабоумие, водещи до невъзможност на лицето да ръководи постъпките си. Такъв извод въззивният съд не е обосновал и от приложената по делото медицинска документация. Констатирал е, че не е установено наличието и на втория кумулативен критерий – лицето да не може да се грижи за своите работи. Посочил е, че ответникът живее сам, отглеждал животни, пазарувал, защитавал правата си пред съдебни органи, проявявал способност да се ориентира в социалната среда. Освен това е посочил,че дори и да се приеме,че поставената диагноза от СПЕ е душевна болест,то това не е достатъчно и абсолютно основание лицето да бъде поставено под запрещение по аргумент от разпоредбата на чл.5 ЗЛС изискваща наличието на двата кумулативни критерия – медицински и юридически.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е формулиран въпрос във връзка с твърдяните процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, за който се твърди да е в противоречие с ТР 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Наведените оплаквания и несъгласие с процесуалните действия на въззивния съд относно неправилното кредитиране на експертизата и неуказване на подлежащите на доказване обстоятелства, съставляват по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,а непосочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки.
Само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че даденото разрешение от въззивния съд е обусловено от извода, че не са налице както медицинския, така и юридическия критерий за поставяне под запрещение. Съдът изрично е посочил, че не се установяват както данни за психично заболяване или слабоумие, така и невъзможност на ответника сам да ръководи своите действия и постъпки,поради което дори медицинският критерий да бе налице, то отново искането за поставяне под запрещение би било неоснователно, тъй като липсва юридическият критерий. В тази връзка отговорът на въпроса относно задължението на въззивния съд да назначи нова експертиза не е обусловил решаващите изводи, обективирани в обжалваното решение. Не е било налице и основание за назначаване на нова експертиза, доколкото заключението на същата не е било оспорено от страните. Поставената от вещото лице психиатрична диагноза действително представлява психиатрична патология, но тя не е сред обосноваващите наличието на медицинския критерий, предвиден в чл. 5 ЗЛС – слабоумие или душевна болест. Експертът е призван единствено да отговори за наличието на слабоумие или душевна болест, а преценката налице ли са основанията за поставяне под запрещение е правна и от изключителната компетентност на съда.
Бланкетното позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът е следвало да изложи обосновани съображения дали въпросът се отнася до непълна или неясна норма, по която липсва съдебна практика или се налага прилагане на правото по аналогия, или промени в законодателството и обществените условия налагат промяна в установената практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 210/27.09.2016 г. ,постановено по гр.д. № 216/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: