4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 22.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1238/2016год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. М., подадена чрез адв. Н., срещу въззивно решение №1928 от 23.11.2015г. на Варненски окръжен съд /В./, постановено по в.гр.д.№ 2706/2015год., с което е потвърдено Решение №2562/08.06.15г., постановено по гр.д. № 9530/2014 г. на Варненски районен съд /В./. С последното е отхвърлен искът с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от П. С. М. срещу [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], за заплащане на сумата от 23542,73 лв. ведно със законната лихва за периода от датата на причиняване на вредите 15.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, от които 18000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 5542,73 лева обезщетение за имуществени вреди, от които 4480 лв. претърпени загуби, включващи направени разходи за изследвания, закупуване на медикаменти и консумативи, болничен престой и физиотерапия и 1034,15 лв. пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между дохода, който ищцата би получила от трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за 130 дни отпуск по болест, причинени вследствие на инцидент – падане при слизане от автобус на ответното дружество на 15.03.2014г. около 02.00ч. на Автогара В., и ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата 1670 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенцията. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма] в представен писмен отговор чрез адв.В.Г. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 900лв.,заплатени съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на исковете към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Предявени са искове по чл.49 ЗЗД. Ищцата е поддържала, че претърпените неимуществени и имуществени вреди са пряка последица от причинено й травматично увреждане, получено при падане при слизане от автобус на ответното дружество на 15.03.2014г. около 02.00ч. на Автогара В.. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение е приел, че от събраните доказателства не е установено противоправно поведение на служител на ответника, в причинна връзка с което да са претърпените от ищцата вреди.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.Съображенията за това са следните:
В изложението си касаторът поставя въпроса : „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи, като препрати за това към първоинстанционния съдебен акт, когато основание за въззивното обжалване се сочи необоснованост?” Счита, че този процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. Позовава се на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.19 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, Решение № 13 от 22.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 481/2011 г., IІІ г. о, както и на определения на ВКС, постановени в производство по чл.288ГПК, които са извън обхвата на задължителната за съдилищата практика, тъй като с тези определения не се формира сила на присъдено нещо. За да обоснове наличието на противоречие поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд е посочил събраните от първата инстанция доказателства, но не е извършил пълен и прецизен анализ на същите съобразно изложените във въззивната жалба твърдения за необоснованост на първоинстанционното решение. Счита също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280 т.3 ГПК.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. По естеството си това е оплакване за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Доводите за необоснованост и неправилност на решението, за допуснати от съда процесуални нарушения не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а са касационни оплаквания по чл.281 ГПК и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата. Последните не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият дължи сторените такива от насрещната страна. Видно от представения договор за правна помощ /л.25/ ответникът по касационната жалба е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 900лв. Същото обаче е уговорено и заплатено за изготвяне на отговор по касационната жалба и за процесуално представителство без да е упоменато каква част от общия размер за кое действие на представителя се дължи. Настоящият състав приема, че за всяко от двете действия се дължи по равно или по 450лв. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, касаторът следва да се осъди да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер 450лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1928 от 23.11.2015г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2706/2015год.
ОСЪЖДА П. С. М. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 450лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: