4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр. София, 22.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1341/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от В. М. Н. срещу решение № 261/ 23.12.2016г., постановено по в.гр.д. 576/2016г. на Шуменски окръжен съд. В жалбата си касаторът изразява становище, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила.
Към жалбата е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК с формулирани правни въпроси, по които се подържа общо наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1и т.3 ГПК.
Срещу жалбата е подаден отговор от Професионална гимназия по селско стопанство [населено място], в който се изразява становище, че въззивното решение е правилно, а жалбата неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Относно допустимостта на касационната жалба, ВКС констатира, че е подадена от легитимирано лице в законния преклузивен срок срещу постановено въззивно решение по искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, също така жалбата има необходимото по закон съдържание и не попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК. Поради изложеното, касационната жалба е редовна и допустима.
Относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, ВКС намира следното:
Първите два поставени въпроси „Наличието на повече от едно дисциплинарно нарушение, представлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина?“ и „При повече от едно нарушение, но липса на предишни дисциплинарни наказания, налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина.?“ са свързани с тълкуването на чл. 189, ал.1 КТ. За да отхвърли иска за отмяна на дисциплинарно уволнение, въззивният съд е приел, че ищцата като директор на гимназията не е изпълнила задълженията си да организира и контролира дейността на училището, като е извършила общо 18 нарушения на трудовата дисциплина за продължителен период от време по смисъла на чл. 187, т.3 и 10 КТ и чл. 190, ал.1, т.3 КТ, неизпълнението е умишлено и нарушенията са оказали въздействие върху трудовия процес. Видно е, че поставените правни въпроси са неотносими, тъй като никъде в мотивите си въззивният съд при тълкуването на чл. 189, ал.1 КТ не е приел, че наличието на повече от едно нарушение е тежко нарушение на трудовата дисциплина, нито е приел, че при повече от едно нарушение, въпреки липсата на предишни наказания е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина. В съгласие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение №2-16-ІІІ ГО/ въззивният съд е приел, че при прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ следва да се отчетат характера на работата, обстоятелствата при които е извършено нарушението, значимостта на нарушението за настъпване на вредни последици, субективното отношение на работника към извършеното и поведението му. Тъй като въззивният съд не се е произнесъл по поставените въпроси, то липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос „Н. от страна на директор на училището на списъка на членовете на педагогическия съвет в книгата за протоколите от заседанията на педагогическия съвет, съставлява ли законосъобразно основание по смисъла на чл. 190 КТ за дисциплинарно уволнение, при положение, че списък с поименния състав на педагогическия съвет за съответната учебна година е приложен в книгата за заповеди на директора за присъствие на педагогическия съвет съгласно чл. 152 ППЗНП?“ се отнася за тълкуването на разпоредбите на чл. 5, ал.4 от Наредба №4/ 16.04.2003г. за документите за системата на народната просвета , чл. 147, ал.1, т.1 и т.12 ППЗНП, чл. 152 ППЗНП и чл. 190, ал.1, т.7 КТ. Въззивният съд е приел, че по т.7 от заповедта за уволнение, директорът на училището не е вписал членовете на Педагогическия съвет в Книгата за решенията на Педагогическия съвет и по този начин е нарушен чл. 5, ал.4 от Наредба №4/ 16.04.2003г. за документите за системата на народната просвета във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 и т.12 ППЗНП. А за да приеме, че заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна, въззивният съд е приел, че ищцата като директор на гимназията не е изпълнила задълженията си да организира и контролира дейността на училището, като е извършила общо 18 нарушения на трудовата дисциплина за продължителен период от време по смисъла на чл. 187, т.3 и 10 КТ и чл. 190, ал.1, т.3 КТ, неизпълнението е умишлено и нарушенията са оказали въздействие върху трудовия процес. Едно от тези 18 нарушения е нарушението на чл.5, ал.4 от посочената по- горе Наредба №4/2003г.. Видно е, че поставеният правен въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като никъде въззивният съд не е приел, че само за нарушението на чл.5, ал.4 от Наредба №4/2003г. са налице предпоставките за дисциплинарно уволнение. И по този формулиран въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Четвъртият формулиран въпрос „Има ли нарушение на трудовата дисциплина, когато директорът на училището е делегирал свои задължения на други членове на педагогическия персонал в училището и дали това е тежко нарушение на трудовата дисциплина.?“ се отнася до тълкуването на чл. 189, ал.1 КТ. Въззивният съд е установил наличието на 18 нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в пряко неизпълнение на задължение, липса на организация и липса на упражнен последващ контрол. А относно тежестта на нарушенията, въззивният съд е отчел характера на работата, обстоятелствата при които е извършено нарушението, значимостта на нарушението за настъпване на вредни последици, субективното отношение на работника към извършеното и поведението му. Видно е, че и по този четвърти формулиран въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като никъде в мотивите си не е приел, че делегирането на правомощия е нарушение на трудовата дисциплина, както и че това действие представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Не е налице общата кумулативно изискуема предпоставка, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В обобщение, ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1и 3 КТ по нито един от формулираните правни въпроси.
С оглед изхода на спора в полза на Професионалната гимназия следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 400лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261/ 23.12.2016г., постановено по в.гр.д. 576/2016г. на Шуменски окръжен съд.
Осъжда ищцата В. М. Н. с ЕГН [ЕГН] да плати на Професионална гимназия по селско стопанство [населено място] 400лв. разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: