О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр. София 23.04.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6287 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Г. А. Г., чрез адв. Р. Б. против решение от 26.03.2014 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. на Монтанския окръжен съд, с което е допълнено решение на Окръжен съд [населено място] от 26.09.2013 г. по в.гр.дело № 164/2013 г., като след думите:”съставляващо УПИ V-6149 в кв.VI по плана на@@5@ [населено място]” се добавя: „представляващо по кадастралната карта на [населено място] имот с идентификатор 44238.502.758”, след думите:”масивна жилищна сграда с площ 160 кв.м.” се добавя:”представляваща по кадастралната карта на [населено място] имот с идентификатор 44238.502.758.1, идентификатор 44238.502.758.2 за покрития вход към сградата и идентификатор 44238.502.758.5 за пристройката от южната страна на същата сграда” и е осъден жалбоподателя да заплати на И. Г. К. разноски в размер на 950 лв. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения. Недопустимо според жалбоподателя е в производство по чл.250 ГПК да се допълва описанието на процесните имоти с идентификатори по сега действащата кадастрална карта, тъй като нито с исковата молба, нито с въззивната жалба е поискано такова произнасяне от съда. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Счита, че постановеното решение е недопустимо, тъй като исковата молба не е вписана, така както е предвидено в чл.114,ал.2,б.”б”,пр.1 ЗС, че имотите в исковата молба не са описани по действащия регулационен план и не са представени скици по действащия кадастрален план. Според жалбоподателя неправилно въззивния съд е присъдил разноски в полза на въззивника в размер на 950 лв., въпреки, че последният е направил такива разноски в размер на 295 лв.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:1допустимо/основателно ли е в производство по чл.250 ГПК да се допълва описанието на процесните имоти с идентификатори по сега действащата кадастрална карта, ако нито с исковата молба, нито с въззивната жалба е поискано такова произнасяне от съда, 2. валидно/допустимо ли е решение от 26.03.2014 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. на Монтанския окръжен съд ако исковата молба по делото е нередовна – не е вписана, имотите в исковата молба не са описани по действащия регулационен план и не са представени скици по действащия кадастрален план, 3. в настоящият казус следва ли да се присъдят на възивника разноски в размер на 950 лв., ако е направил действителни такива в размер на 295 лв., решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са определения на състави на ВКС, решения на състави на ВКС, които не са приложени към изложението. Цитирано е решение № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1.
Ответникът по жалбата И. Г. К., чрез адв.С. Х. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Предмет на касационно обжалване е въззивно решение на Монтанския окръжен съд от 26.03.2014 г. по в.гр.дело № 164/2013 г., постановено по чл.250 ГПК.
Пред въззивния съд е подадена молба по чл.250 ГПК от ищеца И. К. от 01.11.2013 г., с която е поискал допълване на решение на М. от 26.09.2013 г., с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 17.12.2007 г. , по силата на който Г. Г. продава на И. К. ? идеална част от дворно място, цялото от 950 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], съставляващо УПИ V-6149 в кв. VI по плана на@@18@ [населено място], както и ? ид.част от построената в същия имот масивна жилищна сграда с площ от 160 кв.м., като купувачът ще ползва южната част от дворната площ и източната част от постройката-близнак със самостоятелен вход от към улицата за сумата 16 000 лв. Прието е, че молбата е допустима, като подадена в законния срок от легимирано лице.
Въззивният съд е възприел заключение на вещо лице по назначена СТЕ, според което процесният терен, описан в решението като УПИ V-6149 в кв. VI по плана на@@21@ [населено място] има идентификатор по кадастралната карта 44238.502.758. прието е, че сградата, предмет на договора се състои от една основна постройка, към която са пристроени покрито входно стълбище и малко разширение от южната й страна. Съобразно заключението на вещото лице жилищната сграда е с идентификатор 44238.502.758.1, на покрития вход е даден идентификатор 44238.502.758.2, съответно на пристройката от южната страна 44238.502.758.5. Прието е, че входното стълбище и пристройката на южната стена нямат самостоятелно съществуване, не могат да се ползват отделно от жилищната сграда и не могат да се обособят като отделни обекти на правото на собственост, че с изграждането им същите са станали част от сградата. Посочено е, че обстоятелството, че тези обекти имат идентификатори, различни от този на основната сграда не ги прави самостоятелни обекти.
При тези съображения съдът е приел, че решението следва да се допълни, като се опишат терена и жилищната сграда с пристройките към нея, чрез идентификаторите им съгласно кадастралната карта.
При тези съображения въззивният съд е постановил допълнителното решение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание в изложението е цитирано определение № 278/03.05.2010 г. по ч.гр.дело № 260,/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК. С последното поставеният правен въпрос от жалбоподателя не е разрешен, поради което не се установява разрешаване на правния въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същият правен въпрос. С определение № 321/26.04.2013 г. по ч.т.дело № 955/2012 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.250 ГПК е прието, че според посочената разпоредба страната може да иска да бъде допълнено решението в случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане, че с допълнително решение се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен предмет. Прието е също, че при непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество независимо дали извода на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания. За конкретния казус съдът е приел, че не е налице хипотезата на непълен съдебен акт, тъй като с постановеното определение касационният съд се е произнесъл по съществото на подадената частна жалба, като е потвърдил обжалваното разпореждане на въззивния съд. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите цитирани от жалбоподателя определения на състави на ВКС. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с посочената практика, тъй като се е произнесъл по факти, различни от установените в цитираните определения на ВКС, поради което и правните изводи са различни.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя. В цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК този правен въпрос не е разрешаван. С решение № 220/30.03.2011 г. по т.дело № 895/2009 г. на ВКС, II т.о. е разрешен правния въпрос следва ли със съдебното решение за обявяване сключения между страните предварителен договор за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД купувачът да бъде осъден да заплати на продавача едновременно и остатъка от договорената покупна цена или дължи само разноски и подлежи ли на тълкуване датата на вписване на исковата молба за обявявяне на предварителния договор за окончателен и коя е меродавната дата – отразената в регистъра и възпроизведена в същата или тази на подаване на молбата за вписване и към кой момент продавачът по предварителния договор трябва да е собственик на продавания имот – към датата на сключването му или към датата на обявяването му за окончателен. С решение № 405/24.08.2010 г. по гр.дело № 1266/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос за противопоставимостта на вписването на исковата молба срещу наследник по закон по отношение на приобретател на наследство по завещание, обявено и прието след вписването. С решение № 638/07.12.2010 г. по гр.дело № 73/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл. 290 ГПК са разрешени правните въпроси за приложението на чл. 79, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 70, ал. 1 ЗС в случаи като разглеждания, когато правното основание за владението на купувач по договор, сключен с нотариален акт, е възникнало при наличие на вписана преди това искова молба от купувач по предварителен договор, обявен за окончателен с влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; за приложението на чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС и правното действие на вписаната искова молба – дали тя само ограничава прехвърлителното действие на разпоредителната сделка или и елиминира възможността тази сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху обекта на разпореждането; дали нормата съдържа презумпция за знание у всички трети лица за наличие на спор на отношение на имота, което изключва тяхната добросъвестност. Тъй като с посочените решения на състави на ВКС не е разрешаван поставения правен въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос. В посочените от жалбоподателя решения – решение № 227/09.04.2009 г. по гр.дело № 413/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ и решение № 453/30.10.1998 г. по гр.дело № 372/98 г. на ВКС 5-членен състав, също постановено по реда на ГПК/отм./ не е разрешаван поставения правен въпрос. Поради това не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по третия въпрос от изложението. Същият касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Този въпрос подлежи на преценка само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Поради това, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК на въззивното решение на Монтанския окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя Г. Г..
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 790 лв., а в диспозитива на решението присъдените разноски са в размер на 950 лв. С оглед на това въззивният съд следва да проведе производство по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в тази част на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.03.2014 г., постановено по в.гр.дело № 164/2013 г. на Монтанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1877/36114 от 21.05.2014 г., подадена от ответника Г. А. Г., чрез адв. Р. Б., съдебен адрес [населено място], [улица].
Делото да се изпрати на Монтанския окръжен съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 26.03.2014 г. по в.гр.дело № 164/2013 г. по описа на същия съд в частта на присъдените в тежест на Г. А. Г. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: