О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
С. 23.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1624 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. против въззивно решение № 6254 от 23.08.2013г. по в.гр.д. № 5242 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което решение от 29.12.2011г. по гр.д.№ 49779/09г. на Софийски районен съд е обезсилено в частта, в която е признато за установено, че на молителя се дължат разноски за заповеднто производство и е отменено в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за разликата над сумата от 3 264.95лв. до 3 834.26лв. и за разликата над сумата 405 лв.до 658.44лв. и за присъдените разноски над дължимата сума от 510лв.до 588.76лв.и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове, че И. В. Д. дължи на [фирма] разликата над дължимата сума от 3 264.95лв. до 3 834.26лв., неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2006г. до м.04.2008г. за апартамент № 2, находящ се в [населено място][жк][жилищен адрес] с аб.№ 78146, ведно със законната лихва, считано от 5.06.09г. и за разликата над дължимата сума от 405 лв.до 658.44лв.-мораторна лихва за периода 1.07.06г.-3.02.09г., като са присъдени и направените разноски.
О. за допустимост на подадената касационна жалба, които се сочат са по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставения въпрос – дали преминаващите през тавана на процесния недвижим имот тръби представ-ляват отоплително тяло или са елемент от сградната инсталация /т.е. част ли са от топлопреносната мрежа в жилищния блок/. Счита, че въззивният съд е разрешил така поставения въпрос в противоречие с приетото от съдилищата в решения от 28.06.2007г. по гр.д. № 14772/06г. на СРС, от 10.06.2008г. по гр.д. № 3619/07г. на СГС и от 8.05.09г.по гр.д.№ 14053/06г.на СРС. Последните обаче не могат да бъдат съобразени, първо съгласно т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС, тъй като не съдържат отбелязване, че са влезли в сила и второ, защото цитираните решения касаят други имоти /постановени са при друга фактическа обстановка/ и не отговарят на изискването да са постановени по идентичен въпрос.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По делото не е имало спор, че ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди и че между страните по делото е налице валиден договор за продажба на такава топлинна енергия, сключен при публично известните Общи условия за продажбата й. Ответникът не е оспорил и обстоятелството, че за процесния период от време дължи цената за топлинна енергия за БГВ, за сградна инсталация и за такса мощност. По делото не е имало спор и че отоплителните уреди в жилището му са демонтирани по надлежния ред, но по тавана на жилището му са разположени преносни щрангове /магистрални тръби. Спорът е за размера на дължимите суми, с оглед твърдението на ответника, че тези преносни тръби не са отоплителни тела, а представляват главни хоризонтални разпределителни линии /част от сградната инсталация/, за която не е приложим чл.6.1.4 от Методиката за дялово разпределение на Наредба № 16 -334/2007г. Твърди, че по проект инсталацията е предвидена да е от „закрит тип” /а не с открито изпълнение, за каквато са начислявани сумите по цитираната Методика/.
В. съд е приел за недоказано това твърдение на ответника, първо защото последният не е ангажирал доказателства, с които да го установи и второ, защото приетото по делото заключение на съдебно- техническа експертиза сочи, че процесните тръби /през процесния период/ не са били изолирани /каквото е изискването, за да бъдат от „закрит тип”/ и чрез тях реално се е осъществявало топлоотдаване. Относно дължимия размер, съдът е възприел заключението на експертизата, като е съобразил направеното възражение за изтекла давност.
При тези факти и с оглед изложените от съда мотиви, касационно обжалване не следва да се допуска. Поставеният от касатора въпрос /относно вида на инсталацията на преминаващите през тавана на процесния недвижим имот тръби/ е фактически и е свързан с предмета на доказване по делото. Доколкото той касае обсъждането на събраните по делото доказателства и изисква преценка за правилността на направените от въззивния съд изводи по съществото на спора, същият не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост /посочени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/. Освен липсата на изискуемото се общо основание за допустимост, в случая не е установено наличието и на някое от твърдените специални такива по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Това е така, защото както вече беше посочено по-горе, приложените към касационната жалба решения не установяват противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата, а последният, доколкото касае единствено конкретно преминаващите през тавана на процесния недвижим имот тръби, не може да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6254 от 23.08.2013г. по в.гр.д. № 5242 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :