3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2994 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Б.”, [населено място] срещу решение № 1204/19.02.14г., постановено по гр.д.№ 5387/13г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № І-37-219/19.02.13г. по гр.д.№ 13763/12г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Емилия С. Д., [населено място] сумата от 20000 лв. на основание чл.9, ал.1, т.7 вр. чл.14 ЗК със законната лихва от 20.03.12г. и сумата от 850.17 лв. – изтекли лихви от 21.10.11г. до 19.03.12г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата Емилия С. Д. е починала на 01.09.14г. и на основание чл.227 ГПК е заместена от наследника си Д. П. Д., [населено място]. Същият оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата по иска Емилия С. Д. е била член кооператор, притежаваща 10 дяла, всеки от по 2000 лв. съгласно решение на Общото събрание на кооперацията от 09.07.10г. На 26.10.10г. е направила искане за прекратяване на членството си по реда на чл.12, ал.3 ЗК, както и да й бъде изплатен дяловият капитал. Въззивният съд е изложил съображения, че годишният финансов отчет на кооперацията е приет на 01.08.11г. и са налице условията за изплащане на дяловия капитал.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите: 1.За да бъде уважена претенцията за изплащане на дялови вноски, трябва ли член кооператорът да докаже какви дялови вноски е направил? 2.Трябва ли да бъде актуализиран дяловият капитал на ищцата към момента на предявяване на претенцията или в хода на делото? 3.Може ли да бъде предявена претенция преди вземането да е ликвидно и изискуемо? 4. Трябва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, за да мотивира решението си и да посочи на какво основание приема за доказани едни твърдения, факти и обстоятелства, а други – не? 5. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният състав се е задоволил единствено да изброи част от събраните по делото доказателства, без да обсъди и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност?
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият поставен въпрос е относим изцяло към правилността на въззивното решение, като отговорът произтича от материалноправните и процесуални норми. В случая не се налага тълкуване на законова разпоредба, а е въведено оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Същите съображения са от значение и по третия въпрос. Решаващият състав, въз основа на неоспорени по делото доказателства, е приел за доказан размера на направените дялови вноски от ищцата и е определил моментът на настъпване на изискуемостта на съдебно предявеното вземане.
По отношение на втория въпрос не е обосновано приложното поле на касационното обжалване. Възражение в посочения смисъл (за актуализиране на дяловия капитал на кооперацията и намаляване на дяловете на 800 лв.) е било въведено в процеса, но въззивният съд е констатирал, че посоченото намаление е направено след като е прекратено членственото правоотношение на ищцата. В този смисъл касаторът не е посочил основание за довода си, че дяловият капитал подлежи на актуализиране, поради което и не се налага тълкуване или проверка за правилното прилагане на конкретна правна норма.
Отговорите на четвъртия и петия въпроси произтичат пряко от процесуалните норми и въззивното решение е постановено в съответствие с тях и със задължителната за съдилищата практика на ВКС по ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1204/19.02.14г., постановено по гр.д.№ 5387/13г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.