6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София,10.11.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4080 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, Втори брачен състав, постановено на 25.02.2015г. по в.гр.д.№2133/2012г. в частта, с която предявеният от него срещу Д. Н. Метанова по реда на чл.21, ал.2 СК/отм./ иск за признаване за установено, че придобитият по време на брака на страните апартамент №9, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е негова лична собственост е отхвърлен за разликата над 5338/17338 идеални части, както и по самостоятелна касационна жалба на Д. Н. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, Втори брачен състав, постановено на 25.05.2015г. по в.гр.д.№2133/2012г. в частта, с която след като постановеното от първоинстанционния съд решение е отменено, е признато за установено по предявения от Р. Н. М. по реда на чл.21, ал.2 СК/отм./ иск, че 5338/17338 идеални части от апартамента са негова лична собственост.
В изложението към подадената от Р. Н. М. касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. При частично уважаване на иск по чл.23, ал.1 СК включена ли е в предмета на спора и в обективните предели на силата на пресъдено нещо частта на ищеца, която е резултат от прекратената СИО и му принадлежи извън частта, получена от частичното преобразуване и съответно следва ли съдът да се произнесе относно тази част ;
2. Солидарно ли е задължението за връщане на кредит, поето от единия от съпрузите преди сключването на брака, за жилище, което впоследствие е придобито по време на брака;
3. Налице ли е трансформация по чл.23 СК при подписване на придобивния документ след брака, но плащане преди сключването му;
4. Допустим ли е избор на жилище и прехвърлянето му на имот от държавата по реда на чл.117 ЗТСУ/отм./ без цената да е платена от прехвърлителя.
В изложението към подадената от Д. Н. М.
Касационна жалба се поддържа, че касационно обжалване следва да се допусне за проверка допустимостта на въззивното решение, като твърди, че съдът се е произнесъл не по основанието, на което е искал ищецът по причина оставянето на исковата молба без движение пред въззивния съд, както и с оглед извода на въззивния съд, че ищецът няма право на 5000/17338 идеални части, поради което и съдът не е трябвало да му присъди 5338/17338 идеални части, а ако е считал, че ищецът има право на 5338/17338 идеални части не е следвало да отменя първоинстанционното решение. Поддържа също така, че съдът се е произнесъл по въпроса как се прехвърля жилищно-спестовен влог към 1987г., т.е. преди влизане в сила на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и Закона за банките, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване за установено, че придобитият по време на брака на страните апартамент №9, находящ се в [населено място],[жк], в блок 35, ет.3 е лична собственост на Р. Н. М..
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е основателен за 5338/17338 идеални части.
Прието е, че апартаментът е закупен на 25.07.1988г. по време на брака на страните /сключен на 17.04.1988г./ с договор, сключен между Министерство на вътрешните работи като продавач и Р. Н. М. като купувач, за сумата от 17338лв., като в договора е посочено, че цената е изплатена на продавача със собствени на купувача средства в размер на 5338лв. и разрешен заем от Д. в размер на 12000лв.
Въз основа на доказателствата, съдържащи се в изисканата и приложена по делото преписка за закупуване на имота от МВР-ТИЛ по реда на чл.117 ЗТСУ е прието, че в съдържащата се в преписката молба от 05.08.1987г. с искане за отпускане на заем от 12000лв. от Д. за закупуване на жилище е посочено, че купувачът притежава собствени средства по жилищно-спестовен влог, партида №14/169483. Въз основа на издадено от на 04.12.2012г. удостоверение е прието , че сметка №14/169483 е открита на 24.02.1971г. със сумата 5490.62лв. и с годишна лихва от 284.24лв., която е възстановен влог, открит през 1957г. с титуляр Н. Р. М. /майка на Р. М./, като на 11.06.1986г. съгласно прехвърлително влогът е прехвърлен на Р. Н. М. и на 08.12.1987г. безкасово е преведена сумата от 5338лв. по сметка №340/I-разплащателна сметка на Ж. и граждани за строеж и покупка на жилище, след което влогът е закрит. Прието е, че тези обстоятелства се установяват и от заключението на изслушаната по делото експертиза /доколкото издаденото от Д. удостоверение е било оспорено/, в което е посочено, че същите данни са отразени и по картон по влогова сметка 169483. След съвкупна преценка на писмените доказателства, съдебно-счетоводната експертиза и показанията на св.П. въззивният съд е приел, че сумата от 5338лв., посочена в договора за покупко-продажба като собствени средства, е заплатена със средства на Р. М. по влог, получени от прехвърлянето на жилищно-спестовен влог в Д. на неговата майка, като сумата е прехвърлена на 11.06.1986г. преди сключването на брака на страните и представлява лично имущество. Изрично е отбелязано, че плащането на тази сума е посочено още в протокола за избор на жилище от 03.08.1987г. И тъй като Д. Метанова не е доказала, че посочената сума е дарение и за нея, нито, както е твърдяла, посочената в договора за покупко-продажба сума от 5338лв. да й е била подарена от нейната сестра или че средствата са придобити от съпрузите по време на брака, съдът е приел, че въведените от нея възражения, касаещи тази сума, са неоснователни.
За неоснователни са приети твърденията на Р. М., че сумата от 12000лв. е платена със средства по отпуснат преди брака заем, тъй като по делото не е установено да е сключван такъв договор за заем преди 14.04.1988г. Прието е, че независимо от това по какъв начин е изплащан отпуснатият по време на брака заем, това не води до трансформация на средствата в придобитото по време на брака имущество, поради което и не са обсъдени свидетелските показания, съдържащи данни за начина на погасяване на заема.
За неправилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че е налице дарение от майката на Р. М. със сумата от 5000лв., тъй като тази сума е отишла за погасяване на кредита, а за погасяването на изтеглен по време на брака кредит двамата съпрузи отговарят солидарно и това обстоятелство няма за последица трансформация на лично имущество. Поради това е прието, че крайните изводи на двете инстанции не съвпадат и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да се признае наличие на трансформация на лично имущество в размер на 5338лв.
Въпросът дали при частично уважаване на иск по чл.23, ал.1 СК /чл.21, ал.1 СК от 1985г./отм./ е включена в предмета на спора и в обективните предели на силата на пресъдено нещо и частта на ищеца, която е резултат от прекратената СИО и му принадлежи извън частта, получена от частичното преобразуване и съответно следва ли съдът да се произнесе относно тази част, е неотносим към предмета на спора, тъй като целта на производството по предявен по реда на чл.21, ал.1 СК от 1985г./отм./ иск не е определяне на дяловете на съпрузите, а само установяване наличието на частична или пълна трансформация на лични средства при придобиването на имуществото. Въпросът би бил относим към делбеното производство, в първата фаза на което съдът следва да определи притежаваните от съделителите квоти в съсобствеността.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса солидарно ли е задължението за връщане на кредит, поето от единия от съпрузите преди сключването на брака за заплащане на жилище, придобито по време на брака, тъй като по делото е прието, че договорът за кредит е сключен по време на брака.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса налице ли е трансформация по чл.23 СК /чл.21 СК от 1985г./отм./ при подписване на придобивния документ след брака, но плащане преди сключването му. По така поставения въпрос изводът на съда за наличие на трансформация само по отношение на средствата, за които по категоричен начин е установено, че са платени преди сключването на брака, съответства изцяло на трайно установената съдебна практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е допустим избор на жилище и прехвърлянето му от държавата по реда на чл.117 ЗТСУ/отм./ без цената да е платена на прехвърлителя-по делото не се спори, че цената е била платена, нито се спори за датата, на която е сключен договорът за покупко-продажба, респ. за момента на настъпване на вещно-прехвърлителния ефект /по делото не се поддържа правото на собственост да е било придобито от момента на извършване на избора на жилището и по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял/.
Поставеният от ответника по касационна жалба въпрос как се прехвърля жилищно-спестовен влог към 1987г., т.е. преди влизане в сила на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и Закона за банките също следва да се приеме, че не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Така поставеният въпрос е неотносим към спора, тъй като начинът на прехвърляне на жилищно-спестовен влог касае отношенията между прехвърлящото влога лице, лицето, в полза на което се извършва прехвърлянето и банката. Освен това валидността на извършеното прехвърляне е ирелевантна за настоящия спор и доколкото по делото е установено, че сумата е постъпила по сметката на Р. М. и произходът й е установен по категоричен начин, което именно има значение за установяване произхода на средствата, с които е била платена цената на процесния апартамент. Още повече, че прехвърлянето на сумата е извършено преди сключването на брака на страните.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и с цел проверка на неговата допустимост по наведените от ответника по касационно обжалване доводи, тъй като още в исковата молба се твърди, че преди сключването на брака ищецът Р. М., като служител на МВР, е кандидатствал, бил е одобрен, избрал е и е бил въведен във владение на жилището, като тези действия, включително плащането на първата вноска и изтеглянето на заема били извършени преди сключването на брака, а изплащането на имота по време на брака станало с негови лични средства-5000лв. изплатила неговата майка, която предназначила това дарение лично за него, а останалите суми той изплатил чрез връщане на заем от трето лице, който заем бил предоставил преди брака. Твърдението за основана на плащането на първата вноска трансформация на лични средства следователно е въведено още в исковата молба и изрично посочено в доклада на първоинстанционния съд /посочено е, че ищецът твърди, че плащането на първата вноска и изтеглянето на заема са станали преди сключването на брака, както и че изплащането на имота е извършено по време на брака с негови лични средства-дарение на сумата от 5000лв. от неговата майка и пари, получени чрез връщане на заем от трето лице, който заем ищецът е предоставил преди сключването на брака/. Направеното от Р. М. уточнение в подадена до въззивния съд молба от 19.04.2012г. следователно не съдържа нови фактически твърдения. Обстоятелството, че въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е постановил ново за сумата 5338лв. също не обосновава наличие на основание за проверка допустимостта на решението, тъй като съответства на изискванията на процесуалния закон-основанието, на което е било заявено искането за трансформация на лични средства е различно за сумата от 5000лв. и за сумата от 5338лв., поради което съдът дължи отделно произнасяне.
Произнасянето на въззивния съд следователно е в рамките на първоначално заявените с исковата молба фактически обстоятелства, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване вкл. за проверка допустимостта на въззивното решение. В рамките на така очертания спорен предмет се е произнесъл и въззивният съд.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, Втори брачен въззивен състав, постановено на 25.02.2015г. по в.гр.д.№2133/2012г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: