О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
Гр.София, 30,06,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1062 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” А. /н./, гр. Б. срещу решение № 211/28.07.2009г., постановено по гр.д. № 495/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 99/04.03.2009г. по т.д. № 360/2006г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на “Т” А. /л./, гр. П..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по процесуален въпрос при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице материалноправната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Признаването за нищожно на вписването на извършен апорт не създава права на вносителя – молител в производството на несъстоятелност, които да го легитимират като кредитор с парично вземане, произтичащо от търговска сделка. Решаващият състав не е разгледал допълнително въведените нови основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно за установяване на съществуването на вземане на молителя за дължимо ДДС по доставки и законни лихви по търговски сделки. Изложени са съображения за недопустимост на заявяването по реда на чл.116 ГПК /отм./ на нови основания след първото по делото заседание, както и на събирането на доказателства за други парични задължения на длъжника към първоначалния или други кредитори – съгласно чл.629, ал.3 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя въпросите за допустимостта на изменението на иска в производството по несъстоятелност чрез прибавяне на нови основания и за навеждането на нови факти и доказателства след първото по делото заседание, както и за съдържанието на разпоредбата на чл.629, ал.3 ТЗ. Заявен е и материалноправен въпрос, но без обосновка за наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос за допустимостта на изменението на иска в производството по несъстоятелност след първото по делото заседание принципно би бил от значение за спора, но в случая, съставът на апелативния съд е отказал да се произнесе по установяване на съществуването на парични вземания в полза на кредитора, произтичащи от търговска сделка между страните, поради недопустимото им въвеждане като допълнителни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Мотивите на въззивния съд са в съответствие със съдебната практика и с нормата на чл.116 ГПК /отм./. Изменението на основанието представлява замяна на първоначалното с ново основание на претенцията на ищеца, но не и прибавяне на ново основание, което да подлежи на разглеждане наред с първоначалното. В този смисъл и аргументацията на съда по същество с разпоредбата на чл.629, ал.3 ТЗ е единствено досежно момента, до който евентуално би могло да се предприеме изменение на иска. Вторият въпрос за допустимостта на навеждане на нови факти и доказателства е свързан с нововъведените основания, от които произтича вземането на кредитора.
На следващо място, касаторът не е обосновал и съществуването на противоречива практика на съдилищата или противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси. Приложените решения на апелативените съдилища, освен че не дават разрешение на въпросите от значение за спора, върху същите липсва отбелязване, че са влезли в сила. Определенията на ПАС, ВтАС и ВКС не се включват в практиката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, противоречието с която да е основание за допускане на касационното обжалване – т.3 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Материалноправният въпрос: “При наличие на обявено нищожно вписване на апортна вноска с влязло в сила решение, съществува ли прехвърлителен ефект по отношение на собствеността на вещите, предмет на вещната вноска в новоучреденото дружество, което да поражда разпоредителни действия спрямо тях?” няма отношение към спора и поради това не е коментиран от въззивния съд.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 211/28.07.2009г., постановено по гр.д. № 495/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.