О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 17.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 677/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Т.А. – процесуален представител на Е. А. В. , против въззивно решение от 06.08.2015 г. по гр.д.№ 9995/2014 г. по описа на Софийски градски съд в частта,в която е потвърдено решение от 27.12.2013 г. по гр.д.№ 23443/2013 г. по описа на СРС в частта, в която е отхвърлен предявения от Е. А. В. срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ, за заплащане на сумата 44 540 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа, за периода от 01.03.2013 г. до 15.11.2013 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и бланкетно т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли да се твърди, че едно правоотношение възниква от избор по смисъла на чл.83 КТ, ако назначаването на лицето на определената длъжност е следствие на сложен фактически състав, състоящ се от решение на общо събрание на акционерите и решение от изключителна компетентност на контролен държавен орган за одобряване на това лице ? 2.Може ли да се определи като произтичащо от избор едно правоотношение, когато работодателят не е обществена, политическа, културна и друга неправителствена организация и правоотношението не притежава нито един от белезите на изборно правоотношение – срок, процедура за провеждане и съдебен контрол ?
Представя и се позовава на противоречие с решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна ЗАД [фирма] ,чрез пълномощниците си адв.Хр.Г. и адв.И.А. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
В насрещната касационна жалба,подадена от адв.Хр.Г. и адв.И.А. – пълномощници на ЗАД [фирма] против въззивното решение в частта,в която е отменено първоинстанционно решение, в частта, в която Е. А. В. е осъдена да заплати на ЗАД [фирма] сумата 1670 лева, представляваща разноски по делото и е потвърдено определение от 12.02.2014 г. по същото дело се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за всички инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и бланкетно т.3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси:1.Отхвърлянето или недопустимостта на насрещния инцидентен установителен иск на първоначалния ответник,представлява ли основание да не му бъдат присъждани никакви съдебни разноски,ако първоначалният иск на ищеца бъде отхвърлен ? 2.Следва ли възнаграждението за процесуално представителство,договорено с адвокатско дружество,да бъде разделяно на броя реализирали процесуалното представителство адвокати,за да се установи,какво е договореното възнаграждение за един адвокат по смисъла на чл.78,ал.1 ГПК.Позовава се на противоречие с постоянната практика на ВКС.
В писмения отговор на насрещната касационна жалба,подаден от адв. Т.А. – процесуален представител на Е. А. В. се поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционното решението е недопустимо, в частта, в която е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК /несъществуване на право/ по иска, предявен от ЗАД [фирма] срещу Е. А. В., че правоотношението, възникнало като трудов договор/чл.405а ал.6 от КТ/ на 05.03.2010г. е прекратено на 06.12.2012г. и следва да бъде обезсилено, тъй като предявеният от ищцата иск е с правно основание чл.213, ал.2 от КТ.При произнасянето по същество на иска съдът е длъжен да изложи съображения налице ли е трудово правоотношение между страните, а ако счита, че то е прекратено преди периода, за който се претендира обезщетението, следва също да изложи мотиви за това, включително откога правоотношението е прекратено. Това лишава ответното дружество от правен интерес от предявяване на установителни искове по чл.124, ал.4 ГПК, а доколкото Кодексът на труда не е предвидил възможност да бъде предявен установителен иск за посочените от дружеството факти, то и искът се явява недопустим, като производството по същия следва да бъде прекратено.
Прието е, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, че ищцата е била избрана да изпълнява длъжността „ръководител на служба „Вътрешен контрол” в ЗАД [фирма] с решение на Общото събрание на акционерите на дружеството на проведено заседание на 05.03.2010г., за което е съставен Протокол № 6 от същата дата, като преди това, страните по делото са сключили Договор за управление от 30.10.2009г., а с Постановление от 04.12.2012г. на Главна инспекция по труда/Г./ правоотношението е било обявено за трудово, считано от 05.03.2010г. Въззивната инстанция е установила, че по делото липсва спор, а и се установява от събраните доказателства, че за месеците м.12.2012г., м.01.2013г. и м.02.2013г. на същата е било начислявано и тя е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 5250лв. месечно. Констатирано е, че преди това, на 05.11.2011г., на ищцата е било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението с дружеството, което същата е отказала да подпише, удостоверено посредством подписите на двама свидетели, като за това е уведомила Комисията за защита от дискриминация. Поради това съдът е споделил извода на първоинстанционния съд , че ищцата е узнала съдържанието на предизвестието/за прекратяване на гражданското й правоотношение/, което представлява извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл.175 от ГПК. Направен е и извод, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата не е могло да настъпи с изтичане на срока на предизвестието, тъй като трудовото правоотношение е възникнало въз основа на избор, поради което и редът за прекратяване на трудовото правоотношение е различен, доколкото е необходимо решение на избирателното тяло за това. Обосновал е изводите си и с разпоредбата на чл.62, ал.1 от КЗ, съгласно която застрахователят създава специализирана служба за вътрешен контрол, чийто ръководител се избира от общото събрание на акционерите, поради което е прието, че в случая, за периода от избирането – 05.03.2010 г. до отзоваването на ищцата с решението на Общото събрание на акционерите от 22.02.2013 г., същата е била в трудово правоотношение с дружеството, като правоотношението е възникнало въз основа на избор, а съобразно чл.83, ал.1 от КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на министерския съвет или в устав.
Въззивната инстанция е приела също така, че правоотношението за заемане на длъжност в резултат на избор, не възниква със сключването на трудов договор, тъй като не писменото съгласие е източник на правата и задълженията между страните. Правоотношението възниква от момента на обявяване на кандидата за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл.107 от КТ. Възникналото от избор трудово правоотношение, по аргумент от чл.339, ал.2 от КТ, се прекратява с решение на избирателното тяло при специфичните условия на чл.337, изр.1 и чл.338 от КТ – изтичане на срока или отзоваване, обуславящо предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение.
Съобразявайки се с представеното по делото решение № 1 от Протокол № 15 от заседание на Общото събрание на акционерите на ЗАД [фирма] от 22.02.2013г.,съдът е стигнал до извод, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено едностранно и без предизвестие, като прекратяването му е считано от 23.02.2013 г. и е извършено на основание чл.338 от КТ, а е безспорно установено и това, че с решение № 534-ЖЗ/09.07.2013г. на Заместник-председателя на Комисията по финансов надзор, ръководещ направление Застрахователен надзор, и съобразно отразените решение в Протокол № 17 от заседание на ОСА на дружеството от 06.08.2013г., е одобрен нов ръководител на специализираната служба за вътрешен контрол на ответното дружество, поради което и неоснователно е възражението на В., че трудовото й правоотношение не е прекратено. Въз основа на този извод и доколкото трудовото правоотношение с въззивницата е прекратено, считано от 23.02.2013г. с решението от 22.02.2013г. на избирателното тяло – Общото събрание на акционерите на ЗАД [фирма], то и след тази дата работодателят не е имал задължение да я допуска до работа. Ето защо и исковата претенция за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 01.03.2013г. до 15.11.2013г. се явява неоснователна.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият от поставените въпроси е релевантен на изводите на въззивната инстанция,но обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК,тъй като е в съответствие с константната практика на ВКС.В представеното от касатора решение № 456/31.10.2011 г. по гр.д.№ 463/2011 г. на ВКС, IV г.о., е дадено разрешение на друг въпрос – за заемането на изборна длъжност по безсрочен трудов договор и за начина, по който трудовият договор, сключен въз основа на избор, може да бъде променян и прекратен.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Доказателствата и твърденията на страните в двете предходни инстанции сочат действително на сложен фактически състав, чийто генезис е в нормата на чл.83, ал.1 КТ. За конкретния случай е налице специална норма, която развива и урежда избора за процесната длъжност – чл.62, ал.1 КЗ/отм./. И двете цитирани правни норми са ясни, поради което не се налага тяхното тълкуване.
Поставеният втори въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,тъй като съдът не е давал правни разрешения, поради което той е неотносим.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че не е налице и поддържаното допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Разноски за настоящата инстанция на ответника не се следват,тъй като липсват доказателства за реалното им извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.08.2015 г.постановено по гр.д.№ 9995/2014 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Б състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на ЗАД [фирма] против въззивно решение от 06.08.2015 г.постановено по гр.д.№ 9995/2014 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: