О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр. София 22.05.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5129/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Регионалния етнографски музей – [населено място], представляван от директора доц. д-р А. Я., чрез адв. С. П., против решение № 1145/12.08.2016 г. по гр.д. № 1300/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 1242/12.04.2016 г. по гр.д. № 1344/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на разликата от 1794, 98 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 05.04.2016 г. до 01.08.2016 г., предявен от Г. И. Б. – П. против музея е отхвърлен и Р. – [населено място] е осъден да й заплати сумата от 1794, 98 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 05.04.2016 г. – 01.08.2016 г. поради незаконно уволнение, извършено със Заповед № 03/06.01.2016 г. на Директора на регионалния етнографски музей, а решение № 1242/2.04.2016 г. по гр.д. № 1344/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив в останалата част, с която Заповед № 03/06.01.2016 г. на Директора на Регионалния етнографски музей – [населено място], с която трудовото правоотношение на Г. И. Б. – П. с музея е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 вр. чл. 326, ал. 2 КТ, е призната за незаконна и служителката е възстановена на работата на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е потвърдено.
Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон във връзка с преценката за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, съществено нарушение на съдопроизводствените правила за пределите на въззивно обжалване и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като неоснователни. Претендира разноски за всички инстанции.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване е формулирал следните процесуалноправни въпроси за които сочи основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК : 1/ „В правомощията на въззивния съд ли е да се произнася по въпроси за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото в жалбата?“; 2/ „Охранява ли правилото на чл. 269 ГПК интересите на ответната страна по въззивна жалба като ограничава защитата на същата до предмета на обжалване?“.По отношение на материалноправния въпрос – „Правилно и законосъобразно ли е прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради настъпила промяна на изискванията за образование или професионална квалификация, когато длъжността е с променено наименование, но не са изменени основните функции и задачи за нея или работодателят е следвало да извърши съкращаване в щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?“,счита за противоречива и самата практика на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – Г. И. Б.-П., в който е изразено становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване по подадената жалба, както и се поддържа нейната неоснователност. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Г. И. Б.-П. е предявила срещу Р. – [населено място] обективно кумулативно съединени искове за признаване на уволнението й от длъжността „продавач“ при ответника, извършено със Заповед № 03/06.01.2016 г. на основание чл. 328, т. 6 вр. чл. 326, ал. 2 КТ, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетяване на времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение – чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Установено е, че страните са били обвързани по трудово правоотношение на основание трудов договор от 01.06.2011г., което било прекратено поради липса на необходимото образование на служителката да заема длъжността съгласно изискванията на новото щатно разписание от 01.02.2016 г. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е приложил като доказателство по делото новото щатно разписание. Приел е, че с него заеманата от служителката длъжност „продавач“ е била премахната и функциите, които е съдържала са преминали към длъжността „специалист“, за заемането на която е предвидено изискване за образователна степен бакалавър – икономист, които изисквания са разписани и в утвърдената и приложена като доказателство длъжността характеристика за длъжността „специалист“. При тези данни съдът е извършил проверка за законосъобразността на уволнението. Посочил е, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудово правоотношение длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата. Съдът е сравнил трудовите задължения на двете длъжности и е посочил, че в длъжностната характеристика на длъжността „специалист“ са предвидени и нови значими трудови функции, различни от тези за „продавач“, при запазване на старите трудови функции за „продавач“. В резултат на разширяването на трудовите функции се е стигнало до формиране на нова длъжност. При тези мотиви въззивният съд е достигнал до извод, че трудовото правоотношение е могло да бъде прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, следователно не са налице законовите предпоставки на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 КТ са основателни и доказани.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите относно предмета на произнасяне във въззивното производство и пределите на дейността на въззивния съд са разрешени в съответствие с дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е уеднаквена практиката на съдилища и е излишно да се коментира наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с цитираните от касатора съдебни решения по чл. 290 ГПК. Първоинстанционният съд е уважил исковете на уволнената служителка с мотива, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 6 основание – липса на необходимо образование за заемане на длъжността, но без да представи доказателства за изменение на щатното разписание и промяна на изискванията за заемане на длъжността. Като е констатирал нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е приложил като доказателство по делото новото щатно разписание от 06.01.2016 г. и е изследвал законосъобразността на процесното уволнение. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до фактите на спора, но не намират приложение при субсимирането им под приложимата правна норма. Непосредствената цел на второинстанционното производство е разрешаването на повдигнатия материално-правен спор, а преценката относно правилността на решението е само косвен резултат. Ето защо въззивният съд е действал съобразно законоустановените си правомощия и при условията на „ограничен въззив“.
Що се отнася до материално-правния въпрос настоящият състав намира, че не може да послужи като основание за допускане до касационно обжалване доколкото сам по себе си представлява касационно основание, а не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Той не визира правен извод на съда, обусловил решаващата му воля, а се противопоставя на правилността. Окръжен съд-Пловдив е преценил, че с оглед въведените нови трудови функции длъжността „продавач“ се съкращава и се създава нова длъжност – „специалист“. Преценката по същество на съдържанието на трудовите задължения на двете длъжности, част от проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би се извършила едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Тя не може да се осъществи в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.
Съобразно изложеното не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени и сторените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин /лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1145/12.08.2016 г., постановено по гр.д. № 1300/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Регионален етнографски музей – [населено място] да заплати на Г. И. Б. – П., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: