О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 546/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Ю. П. от гр. П., чрез пълномощника й а. Е от САК, против определение № 1* от 15.04.2010 г. по ч. гр. д. № 268/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от съдебно заседание на 07.01.2010 г. по гр. д. № 4930/2009 г. на Плевенски районен съд. С първоинстанционния акт е оставено без уважение искането на К. Ю. П. по чл. 66, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за писмен отговор по подадената срещу нея искова молба от З. “Б” АД, гр. С..
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение. Според жалбоподателката, въззивният съд се е произнесъл немотивирано, като не е обсъдил всички доводи и възражения, релевирани в частната жалба. Изразява несъгласие с извода за неоснователност на молбата за възстановяване на срока поради това, че не е представен самият писмен отговор, за подаването на който се иска възстановяването на срока, както и поради това, че не е доказано срокът да е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос. Като значим за спора материалноправен въпрос е посочена необходимостта от изясняване на понятието “особени непредвидени обстоятелства”. Липсва обаче конкретно посочване на процесуалноправния въпрос. Същият не би могъл да бъде конкретизиран служебно от касационната инстанция, тъй като изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към касационната проверка, но не и към производството по допускането й.
Ответникът по частната касационна жалба – З. “Б” АД, гр. С. не заявява становища по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 4930/2009 г. на Плевенски районен съд, въззивният съд е приел, че напълно достатъчно основание да не бъде уважено искането за възстановяване на срока, е непредставянето с молбата на книжата, за подаването на които се иска възстановяване на срока, т. е. в случая – непредставянето на писмен отговор по чл. 131 ГПК. Освен това, решаващият състав е преценил, че не е доказана и предвидената в чл. 64, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно – наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока, които да не са могли да бъдат преодолени от страната. Според въззивната инстанция, молителката /ответница по иска/ е била призована както на настоящия, така и на постоянния й адрес, при спазване и на процедураата на чл. 47 ГПК, а от събраните по делото доказателства, в т. ч. и показанията на свидетеля П, не се установява тя да е била принудена да напусне настоящия си адрес в гр. С., ул. “. и да се премести да живее на друг адрес.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частната жалбоподателка материалноправен въпрос е от значение за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обусловил отхвърлянето на молбата за възстановяване на срока. По отношение на него обаче не са осъществени допълнителните предпоставки, характерни за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
На първо място, не са посочени, респ. представени съдебни актове, които да установяват твърдяното противоречие в практиката при решаването на въпроса кога са налице “особени непредвидени обстоятелства”, обосноваващи възстановяване на срока по реда на чл. 65 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 3 на Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г., доказването на противоречие в съдебната практика следва да бъде извършено от самия касатор чрез представяне на влезли в сила актове, респ. чрез посочването им, когато се касае за актове на ВКС.
Освен това, не може да се счете, че решаването на поставения материалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Неоснователно е поддържаното в тази насока твърдение на частната жалбоподателка, че по същия липсва съдебна практика. Точно обратното – по приложението на разпоредбата на чл. 37 ГПК /отм./ е налице богата съдебна практика, изясняваща понятието “особени непредвидени обстоятелства” като условие за възстановяване на пропуснат срок. С оглед аналогичната регламентация на въпроса в действащия Граждански процесуален кодекс /чл. 64, ал. 2 ГПК /, тази практика е напълно приложима и понастоящем, като не съществува необходимост от нейното изоставяне или актуализиране.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 15.04.2010 г. по ч. гр. д. № 268/2010 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: