О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
С. 19.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1696 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ЗК [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителния директор С., чрез процесуалния представител юрисконсулт В. против въззивно решение от 21.03.2011г. по в.гр.д.№ 8754 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 14.01.2009г. по гр.д.№ 3913 по описа за 2008г.на Софийски районен съд,в частта,с която И. А. Я. е осъден да заплати на основание чл.203 ал.2 от КТ,във вр.с чл.79 ал.1,чл.86 от ЗЗД сумата от 11 877.70лв.,ведно със законната лихва,считано от 11.02.08г.и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени така предявените искове и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички хипотези на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК по поставен въпрос във връзка с приложението на чл.269 от ГПК и по-специално –дали въззивният съд може служебно да се произнесе по незаявено от ответника възражение /че не е получил парични суми на исковата стойност по застрахователни премии/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да счете за неоснователен висящия иск – въззивният състав е приел,че не е налице състава на чл.203 ал.2 от КТ,защото не е установен нито един от комулативно изискуемите се елементи от състава на цитираната норма – виновно неизпълнение на договорно задължение, имуществена вреда и причинна връзка между тях.Посочил е,че съгласно трудовия договор на ищеца- той е заемал длъжността ”специалист” и по длъжностна характеристика не е имал задължение да получава и отчита премии по сключени договори./Отделно е приел за неустановено,че процесните премии,за които работодателят е твърдял,че не са отчетени съгласно установения ред – са сключени именно от ищеца/.В. съд е посочил и че липсват доказателства за наличие на причинена имуществена вреда на работодателя от ищеца,тъй като единственото което е установено от заключението на приета експертиза,че не е била въведена информация в наличната информационна система,но не и че липсва исковата сума от 11 877.70лв./
При тези мотиви- поставеният от касатора въпрос във връзка с приложението на чл.269 от ГПК -не е годно общо основание за допустимост,съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда. В случая не става въпрос за произнасяне от страна на въззивния съд по незаявено от ответника възражение,а за изпълнение на задължението му да обсъди всички елементи на основанието на иска по чл.203 ал.2 от КТ,с които е бил сезиран.Няма друга възможност за въззивния съд да изпълни задължението си да прецени всички ангажирани по делото доказателства и твърденията на страните,като изложи собствени доводи по съществото на спора, без да се произнесе по въпросите за това – дали е налице допуснато нарушение, съставлява ли то противоправно деяние, причинена ли е от ответника вреда, налице ли причинна връзка между нарушението и вредата, налице ли е вина и в каква форма, ответникът работи ли по трудов договор при ищеца, обектът на нарушението свързан ли е с изпълнението на негови трудови задължения.
Не е налице и специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като поставеният въпрос вече е изяснен,по него практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения и не се налага промяна.Като пример могат да бъдат посочени решения № 702 от 5.01.2011г.по гр.д.№ 1036/09г.на ІV г.о., № 325 от 22.07.2011г.по гр.д.№ 954/10г.на ІV г.о.,№ 341 от 27.07.2010г.по гр.д.№ 1218/09г.на ІV г.о.,където единно се приема,че относно правилността на първоинстнационното решение – въззивният съд е обвързан с посочените в жалбата пороци. Надхвърлянето на правомощията по чл.269 от ГПК е основание за касационно обжалване на въззивното решение.В случая –обаче –изложените от въззивния съд мотиви не са в нарушение на чл.269 от ГПК,а в изпълнение на задължението му по чл.235 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.03.2011г. по в.гр.д.№ 8754 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.