5
5
Определение по т. д. № 4161/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №4161/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 25.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4161 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 140/04.06.2013 г. по т. д. № 46/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 365/16.11.2012 г. по т. д. № 64/2011 г. на Окръжен съд, [населено място], с което по предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че едноличният търговец дължи на посочената банка сумата 292 475,41 лв. по договор от 30.06.2008 г. за предоставяне на комбиниран кредит – овърдрафт и кредит, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2765/08.08.2011 г. по ч. гр. д.№ 2239/2011 г. на Габровски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на всички приложени по делото доказателства, за неправилни изводи относно характера на извлечението от сметка и за неправилна преценка относно представени от банката счетоводни документи – справки и записвания в счетоводни книги. По съображения, аргументирани в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения срещу него иск.
В представеното с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, пр. 1 от ГПК, приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси – за реквизитите и изискванията, на които следва да отговаря документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение; за правомощията на съда във връзка с проверката на документа по отношение на неговата редовност; за указанията, които съдът би следвало да даде с оглед конкретизиране на претенциите от ищеца, когато се претендират различни по вид лихви, и такси; при предоставяне на счетоводни справки и документи от банка, които не носят индивидуализиращи знаци /печат, не са указани лицата, които са ги изготвили/, при направено оспорване, по какви обективни критерий следва да бъде преценявана тяхната редовност.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното първоинстанционното решение, с което по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата 292 475,41 лв., произтичащо от договор за предоставяне на комбиниран кредит, въззивният съд е приел, че договорът за банков кредит е обвързвал валидно страните, както и че ответникът по иска е превишил размера на разрешения овърдрафт и съобразно чл. 45 от договора това основание е послужило на банката да го обяви за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не погаси превишението след покана от страна на банката.
Съдът е изложил съображения за начина на формиране на задължението, преценявайки писмените доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, която е посочила, че счетоводните данни при ответника изцяло съвпадат с отразените при банката.
По отношение на въведено твърдение за представен в заповедно производство нередовен документ, съдът е счел доводите за несъстоятелни, тъй като извлечението от сметка съдържало всички елементи, индивидуализиращи вземането, подписано е от представляващия банката, съгласно цитирано пълномощно и е заключил, че този документ е редовен от външна страна по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане.
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси, свързани с реквизитите и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, т. 2 ГПК и за правомощията на съда при проверка за редовност на този документ, тъй като същият удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, – тези въпроси са относими към процедурите, свързани с издаване на заповед за незабавно изпълнение и евентуалните несъгласия е следвало да бъдат преодолени посредством обжалване по чл. 419 ГПК на акта, постановен в заповедно производство.
В производството по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, предмет на установяване е съществуването на вземане по издадената заповед за изпълнение и то към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, и съобразявайки обстоятелството, че този иск се разглежда по правилата на общия исков процес, длъжникът разполага с възможност да установи с всички допустими доказателствени средства своите защитни възражения за недължимост, а не да черпи единствено аргументи за недължимост, основани на оборване редовността на „извлечението от сметка”, представено в заповедното производство.
В подкрепа на изложеното е и приложената от жалбоподателя съдебна практика – определения на ВКС, постановени по ч. т. д., с които по направени оплаквания за реквизитите на „извлечение от счетоводни книги ” и „ извлечение от сметка” е налице произнасяне на ВКС.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос, свързан с индивидуализация на исковите претенции, жалбоподателят не е доказал основанието по т. 1 на чл.280 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение по същите въпроси в друго влязло в сила решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В писмения отговор и допълнителния писмен отговор по делото не се съдържа възражение от ответника, свързано с неяснота по отношение на формиране на задължението – предмет на делото, а и в допълнителната искова молба е посочен не само общия сбор на отделните вземания по главницата и тези за лихвата, но и правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство.
Третият процесуалноправен въпрос е свързан с проверка правилността на въззивното решение. Формираните фактически и правни изводи на въззивния съд, съдържащи се в обжалваното пред настоящия състав решение, са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. В тази насока са и задължителните указания по приложението на процесуалния закон,дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 140/04.06.2013г. по т. д. №46/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: