О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 04.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 59/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Б., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2245 от 23.08.2018 г. по в.гр.д. № 5159/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, с което след частична отмяна на решение № 3980 от 06.06.2017 г. по гр.д. № 15310/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 12 състав, П. Б. е осъден да заплати на „Брит Инвест“ АД следните суми: 80 000 евро, на основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 14.09.2015 г. до окончателното плащане; 6 955.54 евро, на основание чл.99 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД и сумата 6 955.54 евро на основание чл.99 вр. с чл.92 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност, и за необоснованост на въззивното решение. Оспорват се изводите на АС-София за наличие на валидно пълномощно за извършване на цесията, както и за невъзможност на длъжника да въвежда възражения относно действителността на договора за цесия. Касационният жалбоподател счита за неправилно становището на въззивния съдебен състав за надлежно уведомяване на длъжника за цесията с получаване на препис от исковата молба, с приложено към нея уведомление от цедента, така и към предхождащ момент – чрез препоръчана пратка. По съображения в жалбата се иска касиране на атакувания съдебен акт, с присъждане на разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че при постановяване на въззивното решение САС е допуснал съществени процесуални нарушения, представляващи и основание за допускане на касационно обжалване, изразяващи се в: даване на неточни, противоречиви и грешни указания във връзка с тежестта на доказване; игнориране на доводите, свързани с нищожност на цесията поради симулация и липса на представителна власт на пълномощника А.. Твърди се и, че САС се е произнесъл в отклонение от трайната практика на ВКС по въпроса за правото на длъжника да прави възражения за неплащане на цената по договор за цесия, когато плащането й е поставено като условие за прехвърляне на вземането. Касационният жалбоподател счита за очевидно неправилно въззивното решение и по повод оспорената по делото обратна разписка, относима към уведомяването на длъжника за цесията. Счита, че нормите на чл.21 и чл.99 от ЗЗД са очевидно погрешно приложени. Към изложението е приложена практика на ВС и ВКС във връзка с поддържаната процесуална незаконосъобразност и с приложението на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след цялостна преценка на доказателствата по делото, вкл. и на събраните по реда на чл.266, ал.3 ГПК, е приел, че е сключен валиден договор за заем от 31.10.2013 г., по силата на който „Глобал Агро Трейд“ ЕООД е предоставило на заемателя П. Б. уговорената сума от 80 000 евро, с платежно нареждане за кредитен превод от същата дата, по посочена в договора сметка в „Корпоративна търговска банка“ АД /н/.,като липсват доказателства за погасяване, от страна на заемателя, на изискуемото вземане. Изводът за валидност на облигационното правоотношение е основан на: преводно нареждане, съответстващо на договорната клауза по чл.2, банково извлечение от разплащателна сметка на заемодателя и удостоверение за осчетоводяване на сумата по сметка на заемателя; осчетоводяването на процесната сума от „Глобал Агро Трейд“ ЕООД и от ответника, установени от ССЕ.
Въззивният съд е изразил становище, че заемодателят е прехвърлил вземанията си/ главница, лихви и неустойка/ по процесния договор за заем на „Брит Инвест“ АД, по силата на договор за цесия от 30.04.2015 г., като с постигане на съгласие между страните по последния, вземането е преминало върху цесионера.
За ирелевантни са счетени възраженията на ответника за недействителност на договора за цесия, поради подписването му от лице без представителна власт, както и тези, свързани с изпълнението на цесионния договор., т.к. длъжникът не е страна по него. Независимо от това, въззивният съдебен състав е изразил становище и по същество – за надлежно плащане на уговорената в договора за цесия цена, позовавайки се на представени по реда на чл.266, ал.3 ГПК писмени доказателства.
Софийският апелативен съд е приел за доказано съобщаването на договора за цесия на длъжника чрез отправено от цедента уведомление, съставляващо приложение към връчената на ответника искова молба. По приложението на чл.99, ал.4 ЗЗД съдът е изложил подробни правни съображения, при съобразяване на константната практика на ВКС. Изведен е и допълнителен извод за надлежно съобщаване на цесията на длъжника с писмо с обратна разписка, осъществено преди завеждане на делото.
Съобразявайки изричните уговорки в цесионния договор относно претендираните възнаградителна лихва и мораторна неустойка, изчислени от неоспорената ССЕ, съдебният състав на САС е уважил акцесорните искове до размерите, посочени по-горе.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Посочено е още, че ВКС не може да извежда конкретен правен въпрос, съобразявайки доводите в жалбата и в изложението към нея, а е допустимо единствено конкретизиране на формулиран от касатора въпрос. В мотивите към този акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, както и върху недопустимостта ВКС да се произнася по правилността на атакуваното решение в рамките на селективното производство.
В случая, касаторът не е формулирал конкретен процесуалноправен въпрос по приложението на чл.236, ал.2 ГПК, а твърденията за игнориране на доводи и доказателства от страна на въззивния съд са пряко релевантни към оплакванията в жалбата за неправилност на атакуваното решение.
По отношение на въпроса – дали длъжникът може да релевира възражения за неплащане на цената по договора за цесия, не е установено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК /дори и при приемане, че е налице надлежно формулиран правен въпрос/, т.к. касационният жалбоподател е основал въпроса на твърдение за поставено в договора за цесия „условие за прехвърляне на вземането“, в каквато насока липсва произнасяне от въззивната инстанция.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да се констатира от самия акт, без необходимост от извършване на контрол за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща или отменена правна норма, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика, но не и когато необосноваността произтича от необсъждане на доказателства и доводи на страните. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2245 от 23.08.2018 г. по в.гр.д. № 5159/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: