О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 17.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№2027/2016 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5629/13.10.2015 г. подадена от А. В. Т. от [населено място], област П., приподписана от адв. С. И., против въззивно решение №329/07.9.2015 г. по гр.д.№497/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №69/22.5.2015 г. по гр.д.№1013/2014 г. на Радомирския районен съд в частта, с която касационният жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на К. Б. И. от [населено място] сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на непозволено увреждане, претърпени телесни повреди.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед установеното са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, като безспорно е установено, че е настъпилото увреждане на въззиваемия К. на 21.7.2013г., при нанесения му удар с желязо по главата от А. В. Т.. За този свой извод окръжният съд се е позовал на показанията на свидетелите К. Я., Г. Я. и И. И., и е прието, че показанията на свидетеля С. И. са неясни и общи, с което не се възприемат от съда. Въззивната инстанция е стигнала и до извод, че липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадали, както и че въззиваемият не е предизвикал нападението и активното му поведение не може да се квалифицира като съпричиняване. Установено от показанията на свидетелите е, че жалбоподателят А. Т. се е върнал да вземе желязото, което води до извод за атресивност в поведението му и поради което не е налице хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Относно размера на обезщетението окръжният съд се е съобразил с възрастта на въззиваемия към момента на увреждането /16 години/, характера и степента на увреждането, е прието, че, сумата от 8000.00лв. ще обезщети справедливо пострадалия за претърпените неимуществени вреди.
Поради това е прието, че жалбата е неоснователна и недоказана. Разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД презумира вината при непозволено увреждане, но не и причинната връзка между противноправното поведение и вредоносния резултат-увреждането. За да възникне отговорност по чл.45 ал.1 ЗЗД е необходимо да се установи при каква обстановка е настъпила вредата, която е дала повод за противоправното поведение на извършителите. При непозволено увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само вината, която е един от елементите на фактическия състав.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като се поставя въпроса „Дължи ли се обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане, представляващи лека телесна повреда и ако да, какъв е справедливия размер ?. Като основани есе сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не се сочи конкретна практика.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация К. Б. И. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като изложението не отговаря на приетото с т.3 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която „За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В процесния случай касационният жалбоподател не сочи конкретни решения, при които е налице твърдяното противоречие.
От друга страна, въпросът са неотносим към въззивното решение, тъй като конкретни изводи по него не са изложени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №329/07.9.2015 г. по гр.д.№497/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№5629/13.10.2015 г. подадена от А. В. Т. от [населено място], област П., приподписана от адв. С. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: