О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 22.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1924/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. П., подадена чрез адв.М. от АК [населено място], срещу въззивно решение № 22 на Окръжен съд [населено място], постановено на 25.01.2016г. по в.гр.д.№ 983/2014г., с което е потвърдено Решение №1199 от 26.11.2014г., постановено по гр.д. №7343 по описа на РС- [населено място] за 2014г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Л. К. П. против Общински младежки дом [населено място] искове както следва : иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване на уволнението на Л. К. П. за незаконно и за отмяна на Заповед №1-5Б/03.09.2014г. на Директора на Общински младежки дом [населено място] за уволнение на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ като незаконосъобразна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на П. на длъжността „чистач“ в Общински младежки дом [населено място]; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за осъждане на Общински младежки дом [населено място] да заплати на П. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 2700лв. за период от шест месеца, считано от 03.11.2014г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба и в молба вх.№1503 от 16.03.2016г., касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси,”свързани с искове по чл.344 т.1, т.2 и т.3 КТ”. Поддържа, че посочените въпроси въззивният съд е разрешил в противоречие с цитираните в изложението актове на ВКС, съдържащи произнасяне по такива искове. Искането му за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа също, че във връзка с поставените въпроси е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна Общински младежки дом [населено място] в представен чрез адв.Д.Д. писмен отговор взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд e приел, че предявените от жалбоподателката искове са неоснователни. След анализ на доказателствата е счел за установено, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата №1-5 /04.08.2014г. ; че на следващия ден е издал заповед № 1-5А/ от 05.08.2014г. , с която е отменил сам предходната си заповед и е възстановил ищцата на работа, като й указал в 14-дневен срок да се яви, за да заеме длъжността си; че тази заповед е връчена на ищцата на 5.08.2014г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели; че безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че на 5.08.2014г. съдържанието на втората заповед е сведено до знанието на ищцата; че в указания в заповедта срок същата не се е явила да заеме длъжността; че с атакуваната в настоящото производство заповед №1-5Б/03.09.2014г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ; че разпоредбата на чл.325, ал.1, т.2 КТ се прилага и в случаите, когато работодателят по реда на чл.344, ал.2 КТ сам отмени уволнителната заповед и възстанови работника на работа. При така приетите за установени факти съдът е обосновал извод, че уволнението е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Изложил е единствено доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, които са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на спора разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22 на Окръжен съд [населено място], постановено на 25.01.2016г. по в.гр.д.№ 983/2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: