4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 03.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1478/2018 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.274, ал.3, предложение първо ГПК.
С определение №188/07.6.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Предмет на обжалване е определение №30/04.01.2018 г. по гр.д.№8/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 11 състав, като определението е обжалвано и от молителя по чл.389 ГПК и от ответника по молбата.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че „постановеното определение е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че предявените искове- главен иск с правно основание чл.21 от СК за получаване на 1/2 ид.част от съсобствен влог и евентуален иск за получаване на дял от личното имущество на съпруга с правно основание чл. 30 от СК са допустими и вероятно основателни. Изводът за допустимост и вероятна основателност на иска следва от наведеното в исковата молба правни и фактически твърдения на ищцата, които са подкрепени доказателства за прекратяване на брака й с ответника и за размера на получаваните от нея доходи по време на брака й с последния. В тази връзка доводите на частния жалбоподател за недопустимост на предявения иск се явят неоснователни. Въпросът дали средствата по процесния банков влог са попадали под режима на съпружеската имуществена общност, дали същите представляват лично имущество на ответника и има ли ищцата принос за тяхното придобиване са такива по съществото на правния спор, поради което и не подлежат на изследване в рамките на обезпечителното производство. Доводите на частния жалбоподател за недопустимост на иска поради предявяване на претенция върху вземане от трети лице са неоснователни, тъй като искът не е предявен за осъществяване на парично притезание спрямо банка, / която осъществява единствено функции по съхранение на вложените средства/ а за получаване на част от съсобствен влог, респективно на част от личното имущество на ответника. Неоснователни са и доводите за липса на доказателства, обосноваващи вероятната основателност на претенцията, а именно за съществуването на банков влог на името на ответника в сочения размер. Същата следва от заявеното в исковата молба твърдение за наличие на влог на името на ответника, разкрит и поддържан по време на брака, за формирането на който ищцата има принос.
Наложената обезпечителна мярка е адекватна на естеството на предявения иск – такъв за парично вземане.
В исковата молба ищцата е заявила изрично, че по време на брака й с ответника двамата заедно са разкрили на негово име влог в [фирма], който се внасяли суми по време на брака до неговото прекратяване, които към датата на предявяване на иска възлизат на 70 000 лева. Въпреки твърденията й за лично участие при разкриването на влога ищцата не посочила номера на банковата сметка. С оглед на горното правния интерес на ищцата за реализиране правата й по евентуално бъдещо решение в нейна полза е да възпрепятства ответника от извършване на разпоредителни действия с посочената сума, депозирана в банкови институции.
От представените съм частната жалба писмени доказателства – удостоверение изх. № 2935/01.11.230217 г. [фирма], Клон В., се установява, че ответникът е титуляр на разплащателна сметка в лева с посочен номер, като видно от служебна бележка от НЗОК – В., разплащането на извършените от него дентални медицински услуги по договор № РД 050072 от 20.04.2017 г. се извършва по същата банкова сметка. Горното обосновава извода, извод, че същата няма характера на влогова банкова сметка, поради което налагането на запор върху същата се явява незаконосъобразно.
Предвид липсата на доказателства за наличието на влогова банкова сметка на името на ответника и за наличността по същата сума, настоящата инстанция намира, че исканата обезпечителна мярка следва да бъде наложена след представяне на гаранция в размер на 2000 лева от страна на ищцата.“
В частните касационни жалби на молителката по чл.389 ГПК Д. И. Г. и на ответника по молбата по чл.389 ГПК И. Б. К. се поддържа, че в обжалваните части въззивното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Всяка от страните е формулирала въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, намира, че подадените частни касационни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, поради необжалваемост на въззивното определение, по следните съображения:
С обжалваното въззивно определение е отменено определение от 19.10.2017 г. по т.дело. № 134/17 г. на ОС Монтана, с което е допуснато обезпечение иска, предявен от Д. И. Г. от [населено място] срещу И. Б. К. от [населено място] за заплащане на сумата от 35 000 лева с правно основание чл. 21 от СК чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в конкретно посочени в определението банки, до размера на сумата 35 000 лева и вместо него е поставено допускане на обезпечение на исковете, предявени от Д. И. Г., от [населено място] срещу И. Б. К. от [населено място], за заплащане на сумата от 35 000 лева с правно основание чл. 21 от СК, в съотношение на евентуалност за заплащане на същата сума на основание чл. 30 от СК чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника в конкретно посочени банки, разкрити въз основа на сключени договори за влог, до размера на сумата 35000 лева.
Със същото определение е обезсилена издадената по т.дело № 134/17 г. на ОС Монтана обезпечителна заповед и е определено издаването в полза на ищцата на обезпечителна заповед, след представяне на доказателства за внесена гаранция по сметка на САС в размер на 2 000 лева.
В константната практика на ВКС (определение №248/03.5.2018 г. по т.д.№1060/2018 г. та ВКС, II т.о.,определение №723/14.11.2014 г. по т.д.№3282/2014 г. на ВКС, II т.о., определение №313/17.6.2015 г. по т.д.№1362/2014 г. на ВКС, II т.о. и др.) се приема, че определението по чл.396, ал.2, изречение трето ГПК не подлежи на обжалване, включително в частта му, с която е определено внасянето на парична гаранция. Съображенията за този извод са свързани с двуинстанционността на производството по допускане на обезпечение на иска, разяснено с ТР №1/21.7.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Определението по допускане обезпечение на иска не е от категорията на определенията по чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на касационно обжалване. Нормата на чл.396, ал.2, изречение трето ГПК въведена с изменението на ГПК – ДВ. бр. 100 от 2010 г.), предвиждаща обжалваемост пред ВКС на определението на въззивния съд, който след отмяна на отказа на първата инстанция, е допуснал за първи път исканото обезпечение, цели да предостави инстанционна възможност на ответника за защита при допуснатото за първи път от въззивната инстанция обезпечение. За ищеца двуинстанционната проверка на основателността на молбата му за обезпечение на иска е изчерпана с постановяване на въззивното определение, включително и по отношенията на условията, при които е допуснато исканото обезпечение (каквото факултативно условие е внасянето на парична гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК). По този начин се осигурява равната процесуална възможност за всяка една от страните за двуинстанционна защита в обезпечителното производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230 ГПК, Върховният касационен съд, ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1478/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, вх.№1403/25.01.2018 г., подадена от Д. И. Г. от [населено място], и частна касационна жалба, вх.№2770/14.02.2018 г., подадена от И. Б. К. от [населено място], против определение №30/04.01.2018 г. по ч.гр.д.№8/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 11 състав.
Определението може да се обжалва от страните в седмичен срок пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, от получаване на съобщенията с преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: