О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 03.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1775/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на К. Ф. Б. срещу въззивно решение № 2 от 07.01.2019 г. по в. гр. д. № 341/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционно решение на Русенски окръжен съд, с което е развален поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 34, том III, рег. № 8049, дело № 58/2016 г. по описа на нотариус Г. Г., с район на действие –Русенски районен съд.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че същото е недопустимо, тъй като искът е предявен от лица без представителна власт по пълномощие – липсвал подпис на ищцата Ц. И. на първата страница от пълномощното, а подписът на втората страница не бил неин. Оспорват се изводите на въззивния съд, че служебната проверка на представено по делото пълномощно е само за съответствие с изискванията на чл. 33 ГПК, тъй като в случая въпросът за надлежно учредената представителна власт на пълномощниците на ищцата рефлектира върху активната процесуална легитимация и допустимостта на цялото производство. Изложени са оплаквания, че съдът превратно е анализирал събраните гласни доказателства и е кредитирал единствено свидетелските показания, обслужващи тезата на ищцовата страна.
Ответникът по жалбата – Й. Ц. Й., възразява срещу допускането на касационно обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. При повдигане на въпроса за липса на представителна власт у страната, извършваща някое процесуално действие, представителната власт следва ли да бъде доказана от представителя, за да бъде валидно извършено това процесуално действие, респективно при оспорване на действие следва ли съдът да събере поисканите от страната доказателства за установяване на оспорването?; 2. Може ли насрещната страна /ответник/ в исков процес да се позове на липса на представителна власт у другата страна /ищец/ и да иска да се прилагат последиците от нея, когато липсата ? касае образуване на исковия процес, респективно липсата на процесуална легитимация за завеждане на този процес и когато твърди недобросъвестно /противоправно/ упражнено право на иск?; 3. Когато упълномощителната сделка за предявяване на иск е изготвена на документ, състоящ се от две страници, респективно два листа, и подписът на упълномощителя е положен само на страницата, на която липсва изявлението за предявяването на иск, а са посочени само други упълномощаващи права, несвързани с предявяване на иска, при направено възражение от ответника за липса на пълномощно за предявяване на иска, следва ли съдът да разгледа възражението?; 4. Достатъчно ли е словесното и логическото продължаване на последното изречение от неподписаната страница с текста на това изречение на подписаната страница, за да се приеме, че това представлява свързващ елемент между двете страници, при положение че продължаващото изречение от първа на втора страница няма никаква връзка с правата за предявяване на иск?; 5. Може ли свързващият елемент между две страници да е логическият им анализ, при положение че това се оспорва от ответника по иска и липсва друг безспорен свързващ елемент като нотариална заверка, печат и подпис на междинни страници?; 6. Могат ли да бъдат потвърждавани процесуални действия, в т.ч. предявяване на иск, които действия са извършени от лице без представителна власт, от правоприемниците на страната, която е починала в хода на висящ процес, и същите са конституирани като страни в този процес след предприемане на съответните процесуални действия, вкл. образуване на исков процес?; 7. Може ли да бъде потвърдено от правоприемниците на починало лице в хода на делото предявяването на иск от пълномощник на починалото лице без представителна власт?; 8. Допустимо ли е ответникът да оспорва авторство на упълномощителната сделка на процесуалния представител на ищеца, когато това касае доказване изначална липса на процесуална легитимация на ищеца за завеждане на иск и се твърди злоупотреба с процесуални права? По отношение на първите седем въпроса се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на осмия – на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Русенски окръжен съд е бил сезиран с предявен от Ц. Ц. И. против К. Ф. Б. иск за разваляне поради неизпълнение на договор от 15.07.2016 г., с който ищцата прехвърлила на ответницата собствения си апартамент, находящ се в [населено място], в жилищен блок „Х. Д.”, [улица], заедно прилежащите му избено и таванско помещение, ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, срещу задължение за издръжка и гледане. Исковата молба била депозирана от адвокат М. К. – пълномощник на ищцата, като бил приложен препис от пълномощно, с което е Ц. И. е упълномощила адвокат С. Р. и адвокат М. К. да я представляват заедно и поотделно пред надлежните съдилища при завеждане на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, удостоверен с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. № 9976/18.07.2016 г., акт № 89, том 26, дело № 5183/2016 г.
В отговора на исковата молба от К. Б. е изложила доводи за неоснователност на иска, а в хода на производството, след като ищцата е починала и брат ? Й. Ц. Й., в качеството му на неин наследник, е конституиран като ищец в производството, ответницата е оспорила автентичността на представеното с исковата молба пълномощно.
В решението си въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответницата за недопустимост на производството поради липса на представителна власт на депозиралия исковата молба адвокат, с мотивите, че интерес от отпадане на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, посочено като упълномощител, но не и насрещната страна по спора. Посочено е, че в случая възможност да се позове на липсата на надлежна представителна власт е имала Ц. И., преди смъртта си, или впоследствие конституираният в хода на производството неин наследник. От фактическа страна е прието за установено, че с договор от 15.07.2016 г., обективиран в нотариален акт № 34, том III, рег. № 8049, дело № 58/2016 г. по описа на нотариус Г. Г., с район на действие –Русенски районен съд, вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. рег. № 9976/18.07.2016 г., акт № 89, том 26, дело № 5183/2016 г., ищцата Ц. И. прехвърлила процесния недвижим имот на ответницата К. Б., действаща като пълномощник на ищцата и договаряйки сама със себе си на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД, срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като ? осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, докато е жива, както и за грижите и издръжката, които е полагала до настоящия момент. В договора е посочено, че прехвърлителката запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Установено е, че месец след сключване на договора жилището, което е обитавала прехвърлителката било занемарено и мръсно, а самата тя била в окаяно състояние. След като съседи на ищцата сигнализирали със социалните служби поради тежкото положение на Ц.И., тя била настанена в Приют за лица в гр.Русе, а впоследствие – в Дом за възрастни хора с деменция „Приста“ – гр.Русе, с оглед осигуряването на нормални условия за живот и медицинско обслужване, каквито ответницата не е осигурила. При тези факти, въззивният съд е приел предявения иск за основателен, тъй като по делото не е доказано, че ответницата е престирала ежедневно, непрекъснато и в пълен обем дължимите съгласно договора от 15.07.2016 г. издръжка и гледане (лично или чрез друго лице).
За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения правен въпрос в изложението е необходимо да се установи противоречие между практиката на ВКС и отговора на въпроса, даден от въззивния съд, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква липса на практика на ВКС по поставените въпроси, отнасящи се до тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма, или необходимост от изменение на съществуваща практика на ВКС, поради изменение на законодателството или обществените условия (т. р. № 1-2010-ОСГТК).
Не се констатира наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса може ли насрещната страна /ответник/ в исков процес да се позове на липса на представителна власт у другата страна /ищец/ и да иска да се прилагат последиците от нея, когато липсата ? касае образуване на исковия процес, респективно липсата на процесуална легитимация за завеждане на този процес и когато твърди недобросъвестно /противоправно/ упражнено право на иск. Съгласно практиката на ВКС (р. № 296-2017-IVГО), пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК, което се прилага към исковата молба. Въз основа на това пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема на представителна власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Доколкото извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис.
Предвид изложеното, липсва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е ответникът да оспорва авторство на упълномощаване на процесуалния представител на ищеца, когато това касае доказване изначална липса на процесуална легитимация на ищеца за завеждане на иск и се твърди злоупотреба с процесуални права, тъй като не се установяват причини за изменение на горепосочената практика на ВКС.
Освен това правото на кредитора да развали договора за издръжка и гледане е имуществено право, което не е с оглед личността и е наследимо (в този смисъл тълкувателно решение №30/81г. на ОСГК). Когато исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане е подадена от лице без представителна власт, правото да се потвърдят извършените процесуални действия е също имуществено и наследимо право, тъй като правото на разваляне не е с оглед на личността. В случая наследникът на ищцата е конституиран по делото и е потвърдил извършените процесуални действия, поради което въпросът дали пълномощното за адвокат е подписано от ищцата, е без значение за извършените процесуални действия и допустимостта на иска. При оспорване на пълномощното на насрещната страна, съдът не е длъжен да открива производство по чл.193 ГПК, защото пълномощното на адвокат не е доказателство по делото и е извън приложното поле на нормата. Единствено по преценка на съда може да се извърши проверка на учредената представителна власт, но в случая това не е необходимо поради изложеното по- горе.
Във връзка с тези аргументи, останалите въпроси от изложението относно доказването на надлежно учредената представителна власт на процесуален представител и възможността за потвърждаване на процесуалните действия на пълномощника от правоприемниците на страната не обосновават допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно противоречие с практиката на ВКС или необходимост от изменение на практика, поради изменение на обществените условия или законодателството.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност), доколкото е необходимо да е налице противоречие в мотивите на решението, което само по себе си води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост или неправилна материалноправна квалификация, а в случая мотивите на съда са последователни и съответстват на практиката на ВКС.
С оглед изхода на спора К. Б. следва да плати на Й. Й. направените разноски за настоящото производство в размер на 1600лв..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 07.01.2019 г. по в. гр. д. № 341/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Осъжда ответника К. Ф. Б. да плати на Й. Ц. Й. 1600лв., платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: