О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 528/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. С., действащ лично и със съгласието на своята майка П, представляван от адвокат П от АК – Стара Загора, срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 229 от 08.02.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу определение от 04.11.2009 г. по гр. д. № 3564/2007 г. на Софийски градски съд, І-5 състав за отказ да бъде конституиран втори ответник по делото по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Съображенията му обаче не касаят мотивите на въззивния съд за оставяне без разглеждане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван първоинстанционният акт, а касаят въпроса налице ли е правен интерес от конституирането на ЗК „Л” АД, гр. С. като втори ответник по делото, в каквато насока са изложени подробни правни доводи.
Ответникът по частната жалба – Гаранционен ф. , гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
Следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на частната жалба от въззивния съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, както неправилно е приел Софийски апелативен съд в разпореждане от 12.03.2010 г. Поради това, изложените от частния жалбоподател съображения в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от С. К. С., действащ лично и със съгласието на своята майка П, Софийски апелативен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 213, б. „а” ГПК /отм./ и поради това не подлежи на самостоятелно обжалване. Този извод е обоснован с възможността исковете срещу ЗК „Л” АД да бъдат предявени в отделно производство. Освен това, недопустимостта на частната жалба е аргументирана и с липсата на предпоставките по чл. 213, б. „б” ГПК /отм./.
Обжалваното определение е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е отказал конституирането на втори ответник по предявените искове. Напълно обоснована е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 213 ГПК /отм./, приложим към процесния случай на основание § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК /2007 г./, могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./, а от друга – същото няма характер на „преграждащо” производството по делото. Правилно в тази връзка въззивният съд се е позовал на съществуващата възможност за ищеца да предяви претенциите си срещу искания втори ответник в отделно производство. Именно поради наличието на такава правна възможност, не може да се счете, че пътят за защита на ищеца срещу посочения ответник е преграден.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 229 от 08.02.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: