О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
Гр. София, 07.08.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 106/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на АСТРА-С ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 287 от 02.02.2017 г. по в. т. д. № 1812/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ-ти състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 2 от 04.01.2016 г. по т. д. № 2083/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ състав за отхвърляне на иска на касатора против ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД за заплащане на основание чл.59 ЗЗД на сумата 56 735 лв., представляваща стойност на изградено от ищеца по предписание на ответника съоръжение /”Външно топлозахранване и абонатна станция”/, включващо присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, за нуждите от топлоснабдяване на новострояща се сграда в [населено място], м. “Стрелбище”, [улица].
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен или делото да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да търси действителната воля на страните при тълкуване на относимите за спора клаузи и възможно ли е съдът на практика да откаже да се произнесе, поради наличие на “празнота в закона”; 2. ВКС да се произнесе относно задълженията по чл.137 ал.3 ЗЕ да се прехвърли собствеността на обекти, изградени от клиенти на топлинна енергия, като изясни режима на прехвърляне на собствеността, както и санкциите за топлопреносното предприятие, в случаите на необоснован отказ да изпълни задължението си. По първия въпрос касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, конкретно посочена, а по втория – че въззивният съд е поставил такива въпроси, но не се е произнесъл по тях, а отговорът им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, но не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на разглеждането й по същество.
По втората група въпроси, формулирани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, следва да се изтъкне наличието на практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 7/04.02.2014 г. по т.д.№ 59/2013 г. на ТК, II-ро ТО, конкретизирана с решение № 247/27.02.2015 г. по т.д.№ 2952/2013 г. на ТК, І ТО и др. относно това, в кои случаи е необходимо да се прехвърли възмездно собствеността на съоръженията за присъединяване, изградени от потребителя, за да има основание последният да претендира стойността във връзка с изграждането им, както и относно размера на тази стойност, като постановеното въззивно решение не се отклонява от така посочената практика. Предвид изложеното, не се доказва бланкетно поддържаното от касатора допълнително основание за достъп до касация, касаещо точното прилагане на закона и развитието на правото.
В частта относно санкциите за топлопреносното предприятие, ако не изпълни задължението си в тригодишен срок да придобие собствеността, въпросът не се преценява като относим към предмета на спора, т.к. предявеният иск не е за обезщетяване на вреди, претърпени от неизпълнение на договорно или законово задължение. Отделно следва да се посочи, че касаторът твърди “непроизнасяне” по тези въпроси от страна на въззивния съд, което само по себе си изключва решаващото им значение за изхода по спора.
По първата група въпроси решението също не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, в частност посочената от касатора – решения № 347/11.10.2011 г. по гр.д.№ 290/2010 г. и № 478/11.02.2014 г. по гр.д.№ 2670/2013 г. на ГК, IV ГО, според която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво са се споразумели и какъв правен резултат следва да бъде постигнат; като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността.
Както в изложението по чл.284 ал.1 ГПК, така и в касационната жалба липсват конкретни доводи, кои клаузи в сключения между страните договор, водещи до извод за необоснован отказ на ответника да възстанови разходите за изграждането на съоръжението, съдът не е изтълкувал. Според мотивите на въззивното решение, предварителният договор за присъединяване изобщо не касае този въпрос и не съдържа задължение за възстановяване на разходи. Както според закона, така и според договора, който препраща към него, цената на изградените съоръжения следва да е елемент от договора за присъединяване, в който, съгласно чл.137 ал.3 ЗЕ, следва да намери отражение и редът за възмездното прехвърляне на собствеността. Сключеният договор урежда само прехвърлянето на собствеността от ищеца на ответника със сключването на договора за присъединяване, а такъв безспорно не е налице.
Втората част на първия въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не е обусловила решаващите изводи на въззивния съд по спорния предмет, още по-малко съответства на допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед на което се поставя.
По изложените съображения, искането за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационна проверка е неоснователно.
С оглед този изход от спора и направеното искане за присъждане на разноски, в полза на ответника по касация се следват такива, определени от съда в размер на 200 лв., съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 287 от 02.02.2017 г. по в. т. д. № 1812/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ-ти състав.
ОСЪЖДА АСТРА-С ЕООД ГР. София с ЕИК[ЕИК] да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД сумата 200 лв. /двеста лева/ – разноски за касационната инстанция, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: