О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр. София, 18.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2855 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Д. Метанов против определение № 295/15.07.2019г. по т.д. № 394/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 748/18.10.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик за оставяне без уважение молбата на частния касатор за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба.
В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е недопустимо, тъй като срещу ответника „Д.“О. е било открито производство по несъстоятелност и исковото производство на осн. чл.637, ал.1 ТЗ е следвало да бъде спряно и да не се извършват съдопроизводствени действия по него. При условията на евентуалност частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно. Необосновано П. е приел, че страната е във възможност да заплати държавната такса, като при нарушение на процесуалните правила се е позовал на представени от насрещната страна справки, а производството по чл.83, ал.2 ГПК е едностранно и в него взема участие само молителят. По отношение на обсъдените от въззивния съд разпечатки не е ясно кой е техният издател и дали те отразяват актуална информация. Частният касатор не е пропуснал срока за изпълнение на указанията на съда във връзка с молбата за освобождане от държавна такса, тъй като е налице висяща процедура по поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение. До приключване на същата не е следвало да се развива процедура по администриране на въззивната жалба, тъй като едва след решението за поправка на очевидна фактическа грешка въззивникът ще реши дали има интерес от поддържане на подадената от него въззивна жалба. Иска се отмяна на определението на П. и постановяване на друго за освобождаване на частния касатор от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е изпълнено условието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК – обжалваното определение е недопустимо.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд, е приел, че молителят е подал пред ОС-Пазарджик молба за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 33/21.03.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик / за уважаване на иска с правно осн. чл.494, ал.1 ГПК на С. М. В. против частния касатор и „Д.“О., че вземането на К. Д. Метанов – взискател по изп.д. № 20158880400176 за сумата от 1 200 683,30лв. по изпълнителен лист от 09.07.2015г. не съществува/. Въззивният съд е обсъдил декларацията за семейно и имуществено състояние, подписана от частния касатор, и е констатирал, че същият разполага с месечен доход от 1500лв., заедно със съпругата си притежават апартамент от 100 кв.м. в [населено място] и вила от 60 кв.м. в Слънчев бряг, както и лек автомобил „Хюндай“ с година на производство – 2015г. Отделно при справка в имотния регистър по партида на лицето са вписани и: апартамент в [населено място],[жк]с площ от 69,240 кв.м., дворно място в [населено място],[жк], дворно място и самостоятелен обект в сграда в [населено място]. Поради което въззивният съд е заключил, че К. Метанов е в състояние да заплати държавна такса / в размер на 234 013,66 лв. предвид цената на предявения иск/ по подадената от него въззивна жалба.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Не е налице хипотезата по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Видно от справка в търговския регистър по партида на „Д.“О. на 30.11.2018г. е било вписано решение № 78/29.11.2018г. по т.д. №77/2018г. на ОС-Кюстендил за откриване на производство по несъстоятелност.
Определение № 748/18.10.2018г. по т.д. № 107/2016г. на ОС-Пазарджик, което се било обжалвано с частна жалба по ч.т.д. № 394/2019г. на П., е било постановено преди откриване на производството по несъстоятелност на „Д.“О.. Следователно не е била налице пречка по чл.637, ал.1 ТЗ за произнасяне по молбата с правно осн. чл.83, ал.2 ГПК от ОС-Пазарджик. Съответно обжалваното определение № 295/15.07.2019г. по т.д. № 394/2019г. на Пловдивски апелативен съд е било постановено след постановяване от ОС-Пазарджик по т.д. № 107/2016г. на определение № 104/18.02.2019г., с което след преценка на предпоставки по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ е било възобновено производството по т.д. № 107/2016г. с предмет предявен иск с правно основание чл.464 ГПК, по който е постановено решение по съществото на спора от 21.03.2018г. на етап администриране на депозираната от от ответника по иска К. Метанов въззивна жалба. Следователно изложеното в частната жалба оплакване, че откриването на производство по несъстоятелност спрямо ответника „Д.“О. не е било съобразено от двете инстанции, не отговаря на фактите по делото.
Горното налага извод, че не съществува вероятност обжалваното определение да е недопустимо. Тъй като частният касатор не формулира друг правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на определението на П..
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 295/15.07.2019г. по т.д. № 394/2019г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: