О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
Гр. София, 07.08. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2911/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1850 от 26.07.2017 г. по в. т. д. № 4901/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ-ти състав. С обжалваното решение е отменено решение № 6 от 22.03.2016 г. по т. д. № 1142/2013 г. по описа на Софийския градски съд, VІ ТО, ІІІ състав, в частта, с която е признато за установено, че Джони Юнан Крето, лично и в качеството му на ЕТ ЮНАН ГРУП – ДЖОНИ КРЕТО, и Маджет И Криту дължат солидарно на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД сумата от 13 558.04 евро – главница по запис на заповед от 29.11.2005 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2012 г., и вместо него е постановено друго, с което искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК относно горното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 11.06.2012 г. по ч. гр. д. № 25994/2012 г. на СРС, 65 състав, е отхвърлен.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение, като се твърди, че в една част решението е и недопустимо. Оспорват се изводите на съда, че направените след падежа плащания на задълженията по договора за лизинг, обезпечен със записа на заповед, не представляват признание по смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД, което прекъсва давността, твърди се, че каузалната и менителничната сделки са независими една от друга, както и че съдът не е следвало да констатира нищожност в записа на заповед, след като такива оплаквания са липсвали във въззивната жалба. Формулиран е петитум за обезсилване на решението в частта спрямо Джони Крето, поради установена от въззивния съд нищожност на авала, евентуално – за отмяната му като неправилно, както и за отмяна на решението в останалата му част, и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Въззивният съд длъжен ли е да изследва валидността на авала в процесния запис на заповед, след като не е налице оплакване в този смисъл във въззивната жалба; Извършените плащания след изтичане на срока на лизинговия договор и преди изтичане на погасителната давност, представляват ли признание за съществуване на задълженията по договора по смисъла на чл.116 б.А ГПК, чиято последица е прекъсване на давността; Възражението за изтекла погасителна давност за вземането по каузалната сделка погасява ли правото на иск по реда на чл.538 ТЗ на приносителя за вземането му по записа на заповед, който обезпечава вземането по каузалната сделка. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а разрешаването на втория и третия въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с общ отговор оспорват нейната основателност, както и поддържат, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел за безспорно, както се твърди и в исковата молба, че записът на заповед е издаден с обезпечителна функция по отношение на договор за финансов лизинг, сключен на 01.12.2005 г. Лизингополучателят – ЕТ е следвало да заплаща за срок от 36 месеца лизингови вноски по 691.27 евро всяка до покриване на пълната цена от 30 258.76 евро без ДДС, след заплащане на съответната първоначална вноска, а физическите лица са “встъпили” като поръчители по договора. С отговора на исковата молба ответниците са възразили, че задълженията по договора за лизинг са погасени с кратката 3-годишна давност, поради което не дължат плащане и по записа на заповед. Ищецът счита, че т.к. след изтичане срока на договора са били направени още две погашения – на 06.03.2009 г. и на 07.03.2011 г., с тях давността е прекъсната, на основание чл.116 б.”а” ЗЗД. В тази връзка съдът е приел, че вноските по договора за лизинг представляват периодични плащания и за тях е приложима нормата на чл.111 б.”в” ЗЗД; че когато се касае за вземане по запис на заповед с гаранционна функция и каузалното правоотношение е надлежно въведено в предмета на спора, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК може да се преценява, дали задължението по него е погасено; както и че извършването на частично плащане по дълга не представлява признание на цялото задължение, което прекъсва давността относно непогасената част по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД, като изводите му са подкрепени с практика на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно са изложени и съображения за нищожност на авала, извършен от физическото лице Джони Крето върху записа на заповед, издаден от самия него в качеството му на ЕТ.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните съображения:
Първият въпрос в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касае приложението на чл.269 ГПК и е относим към правилността, а не към допустимостта на съдебното решение. Той не се преценява като такъв от значение за изхода на спора, каквото е общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, т.к., макар да е бил обсъждан от съда, няма самостоятелна правна роля за постановения резултат по делото. Решаващите изводи на съда в случая са, че вземането по записа на заповед, имащ обезпечителен характер, не се дължи изобщо – както от издателя, така и от авалистите, т.к. поемателят няма вземане по каузалното правоотношение – същото е погасено по давност.
По останалите два въпроса съдът намира, че касаторът не доказва допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на които основава искането си за допускане на касационно обжалване. Това е така, т.к. по тях е налице практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, част от която е и цитирана във въззивното решение, като то е изцяло съобразено с нея. Касаторът не обосновава какво налага същата да бъде преразгледана или изоставена. По втория формулиран въпрос твърди, че практиката е неотносима към конкретния случай, становище, което не може да бъде споделено. По третия въпрос е игнорирал изцяло посочената в решението актуална практика на ВКС /решение по т.д.№ 60103/2016 г. на III ГО по идентичен казус/, която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно т.17 от ТР № 4/22.05.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглежда заявените от ответника релативни възражения, като например – за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Така очертаният кръг възражения не изключва възражението за изтекла погасителна давност, като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане.
Предвид изложеното по-горе, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. С оглед изхода от спора в настоящата съдебна инстанция, в полза на ответниците по касация следва да се присъдят сторените от тях за защитата им разноски, а именно сумата от 1 500 лв., представляваща надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1850 от 26.07.2017 г. по в. т. д. № 4901/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ-ти състав.
ОСЪЖДА УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД да заплати на Джони Юнан Крето – едноличен търговец под фирмата ЕТ ЮНАН ГРУП – ДЖОНИ КРЕТО, и Маджет И Криту сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: