О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр. София, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 938 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Зора П. К. и С. Н. А. срещу решение № 2991/18.12.2018г. по гр.д. №4538/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав. С него, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4463/04.07.2018г. по гр.д. № 193/2017г. на Софийски градски съд, ГК, I г.о., 8 състав, са отхвърлени предявените от Зора П. К. и С. Н. А. срещу ЗК „Лев Инс” АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им Н. А. Божинова при ПТП, настъпило на 16.05.2016г., за разликата над присъдения размер от по 100 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационните жалбоподателки считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Молят за отмяна на обжалваното решение. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД, гр. София оспорва жалбата, като твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното въззивно решение е правилно. Претендира и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач К. Д. А. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на майка им вследствие на процесното ПТП, възлиза на 100 000 лв. за всяка от тях. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на загиналата към момента на настъпване на смъртта, обстоятелството, че ищците са пълнолетни и не са живели в едно домакинство с починалата, установените в процеса близки отношения с майка им, претърпяната от тях травма, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и броя на увредените лица – наследници по закон.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В случая, жалбоподателите само формално са изпълнили изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не са посочили кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а са преповторили съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон от въззивния съд. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касаторите допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Дори и да се приеме, с оглед цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК практика на ВКС, че касаторите поставят като обуславящ изхода на спора въпроса относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, то не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По този въпрос съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/23.12.1968г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя в случаите на смърт са възприети възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение за неимуществените вреди. С решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, II т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, I т.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В случая, въззивният съд, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил възрастта на ищците и на увредената, съществувалите отношения на сплотеност между тях, претърпените от ищците страдания от внезапната загуба, както и конкретната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 от ЗЗД със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. Следва да се отбележи, че цитираната в изложението на касационните жалбоподателки съдебна практика на ВКС, в която са определени различни размери на обезщетенията, не може да обоснове предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото съответните размери са в зависимост от конкретните особености на разглежданите случаи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационните жалбоподателки се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението на въведеното със ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 86/2017г.) ново, самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърдението за очевидна неправилност на решението е основано на доводи за нарушаване от въззивния съд на материалния закон и по – конкретно на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Тези твърдения са пряко релевантни към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, преценката на които е недопустима във фазата по чл.288 от ГПК. Поради което искането на касационните жалбоподателки за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност е неоснователно.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2991/18.12.2018г. по гр.д. № 4538/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав.
ОСЪЖДА Зора П. К., ЕГН [ЕГН] и С. Н. А., ЕГН [ЕГН], и двете със съдебен адрес: гр. София, [жк], [жилищен адрес] партер, да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, [улица], направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.