О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
ГР. София, 03.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.05.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 403/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Й. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен /ОС/ по гр.д. №652/08 г., с което е прекратено производството по иска му с пр. осн. чл.26 от ЗЗД за признаване нищожност на договор за дарение, скл. между ответниците Е с нот. акт №42/7.03.00 г., поради липса на интерес от установяването и е отхвърлен установителният му иск за собственост по давност по чл.97, ал.1 от ГПК за процесния недв. имот – 1/3 ид.ч.от апартамент в гр. Ш., описан по делото и в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки.
По делото е безспорно и установено, че ищецът дарил процесния имот на отв. С. по време на брака им през 1998 г. След прекратяване на брака дарението било отменено с влязло в сила решение на осн. чл.105 от СК. Исковата молба за отмяната е вписана след като надарената отв. С. прехвърлила имота с дарение по нот. акт №42/00 г. на отв. Д. и нейните права отмяната не засяга – чл.227, ал.5, пр.1 от ЗЗД. По гр.д. №1759/01 г. на ищеца е присъдено обезщетение по чл.227, ал.5 от ЗЗД в размер на равностойността на имота по отмененото дарение и ищецът е завел изпълнително дело за събирането на присъдената му сума. За имота се води делбено дело, по което е допусната делба между отв. Д. и сина и снахата на ищеца, като собственици на частта извън процесната.
Въззивният съд е приел, че ищецът няма интерес да установи нищожност на дарението на имота, извършено между ответниците с нот. акт №42/00 г. с иск по чл.26 от ЗЗД. Той не е страна в делбеното дело, по което участва ответницата Д; присъдено му е обезщетение по чл.227, ал.5 от ЗЗД в размер на равностойността на дарения от него на отв. С. през 98 г. недв. имот, след отмяната на това дарение и при непротивопоставимостта й на отв. Димитрова. По втория от исковете с пр. осн. чл.97, ал.1 от ГПК е приел, че ищецът не е придобил имота по давност с добросъвестно владение, на което се позовава – по чл.70, вр. с чл.79, ал.2 от ЗС.
Изводите на въззивния съд по съществения процесуалноправен въпрос за липсващ правен интерес от иска по чл.26 от ЗЗД, така както е обоснован в исковата молба, като абсолютна процесуална предпоставка за воденето му са съответни на трайната и установена практика на ВКС. За да произведе ефект в делбата, нищожността на договора за дарение, като придобивно за отв. Д. основание, следва да се релевира там от участваща в производството страна. Освен това, според трайната практика на ВКС /вкл. приложената по делото/ заявеното основание за нищожност на дарението – защото е на чужда вещ, не попада в нито една от законоустановените хипотези за нищожност на договорите.
Изводите на въззивния съд по съществения за втория от исковете материалноправен въпрос: придобил ли е ищецът собствеността на имота по давност с добросъвестно владение, също са формирани в съответствие с трайната и установена практика на ВКС. Дарението в полза на отв. С. е отменено с влязло в сила на 30.01.01 г. решение по гр.д. №486/00 г. на РС. Отмяната е непротивопоставима на придобилата имота преди вписване на исковата молба отв. Димитрова. След отмяната владението на ищеца върху имота не е добросъвестно, поради липса на предпоставките по чл.70 от ЗС – ищецът е знаел, че отв. С. / страна по отмененото дарение/ е прехвърлила имота на трето лице и поради невъзможността за връщането му е претендирал и получил обезщетение по чл.227, ал.5 от ЗЗД в размер на неговата равностойност, по заведено през 2001 г.дело.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – въззивното решение е постановено в съответствие с трайната и установена практика на ВКС за аналогични случаи, която обезпечава точното прилагане на закона и при този си характер не се нуждае от уеднаквяване или осъвременяване – т.3. Противоречие със задължителна практика на ВКС , както и противоречиво разрешаване на посочените по –горе съществени правни въпроси, като основания за касационно обжалване по т.1 и 2, не са конкретно обосновани от касатора.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №652/08 г. от 8.12.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: