О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
Гр.София, 27.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 485 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” А. , гр. Т. срещу определение № 168/29.05.2009г., постановено по ч.т.д. № 109/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на “Т” А. против определение № 62/27.03.2009г. по гр.д. № 117/2009г. на Я. окръжен съд за прекратяване на основание чл.130 ГПК на производството по предявените от частния жалбоподател срещу “Б” А. обективно съединени искове за установяване на нищожност на решение на О. събрание на дружеството от 09.07.2003г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът “Б” А. , гр. С. оспорва частната жалба и претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искове на “Т”А. срещу “Б” А. за признаване за установено, че решението от 09.07.2009г. на О. събрание на акционерите на “Т” А. за начисляване и разпределение на дивидент за 2002г. е нищожно поради юридическа невъзможност то да бъде изпълнено и иск, квалифициран като евентуален, за признаване за установено, че поради юридическа невъзможност същото решение да бъде изпълнено ищецът не дължи на ответника сумата от 55831.99 лв. от дивидент. Ищецът твърди, че при разпределението на дивидента не са спазени изискванията на чл.247а ТЗ, а за вземането си ответникът е образувал друго гражданско дело по осъдителен иск.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск за нищожност на решение на О. събрание на акционерите е недопустим, тъй като заявеното основание за нищожност не попада в хипотезите за недействителност съобразно с разясненията, дадени в ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС. Поради недопустимост на производството по този иск за недопустим е счетен и евентуалният иск поради обусловеността му от изхода от делото по главния иск.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател поставя въпроси за възможността решенията на общото събрание на дружеството да бъдат и недопустими, а не само неправилни и нищожни, за начина на формиране на извода на съда за нищожност – може ли да се изведе само от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба или преценката се разпростира и до основателността и доказаността на определени факти, както и за обусловеността на евентуалния иск от допустимостта на главния.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Разграничението между нищожни и неправилни решения на общото събрание на акционерното дружество е направено по тълкувателен път в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, а въвеждането на ново понятие – недопустимост, основано на твърдения, относими към нищожност или неправилност, не налага произнасянето на ВКС по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Във акта на апелативния съд липсва произнасяне по основателността на иска, като преценката за недопустимост е извършена единствено и само на база на фактическите твърдения на ищеца, което е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС. В случая, обусловеността на втория иск произтича от приетото за установено обстоятелство, включено в основанието и на първия иск – юридическа невъзможност за изпълнение на решение на общото събрание, поради което поставеният от частния жалбоподател въпрос излиза извън приложното поле на касационното обжалване. Връзката между двата иска сочи на кумулативно, а не на евентуално съединение, поради което произнасянето по въпроса дали евентуалният иск следва да се разгледа при прекратяване на производството по главния, е безпредметно.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не са представени доказателства за направи такива, както и списък по чл.80 ГПК, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 168/29.05.2009г., постановено по ч.т.д. № 109/2009г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.