4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
[населено място], 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3393 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №173 от 20.06.2014г. по в.т.д. №95/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №975 от 07.11.2013г. по т.д.№832/2012г. на Варненски окръжен съд, ТО. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу У. Р. С., иск по чл.51 от ТЗ за заплащане на сумата 26 000 лева, представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер на 488 957,50 лева /левовата равностойност на 250 000 евро/, по договор за посредничество, сключен между страните на 28.01.2008г., както и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 10 586,52 лева, дължима за периода от 28.08.2008г. до 12.03.2012г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд необосновано е приел, че липсват каквито и да е писмени или гласни доказателства, че Л. С. е представена като купувач на ответника от ищцовото дружество в изпълнение на сключения между страните по делото договор за посредничество. Счита, че това обстоятелство се установява от преценката на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност – заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кореспонденцията по електронна поща между страните и свидетелските показания. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1. Каква е тежестта и значението, което могат да придобият няколко косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност биха могли да обосноват извод за изпълнение на задълженията по договор за посредничество? 2. Какво е значението на извършеното плащане по договор за посредничество, дължимо от възложителя след настъпването на определен факт /сключване на предварителен договор/, за доказване на изпълнението на договора от страна на изпълнителя? Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №31 от 09.03.2012г. по гр.д. №502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ гр.о. в които е прието,че за да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността от доказаните факти, наистина се е осъществил. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №118 от 03.06.2011г. по т.д. №474/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът У. Р. С., гражданин на Великобритания, не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил решението на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, между страните е сключен договор за поръчка от 28.01.2008г., по силата на който У. Р. С., е възложил на ищеца и на В. Костова, като изпълнители, извършването на посредничество за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], собственост на [фирма]. Приел е, че на 25.08.2008г. между У. Р. С., лично и като пълномощник на останалите съдружници във [фирма], и Л. С., като купувач, е сключен договор за продажба на всички дружествени дялове от капитала на [фирма]. Приел е за установено,че доколкото недвижимият имот, находящ се в [населено място], [улица], е единственото имущество на дружеството, то с договора за продажба на дяловете е постигнат ефектът на прехвърляне на правото на собственост върху този имот в полза на купувача на дяловете. Приел е, че липсват писмени или гласни доказателства, че Л. С. е представена като купувач на ответника от ищцовото дружество в изпълнение на сключения между страните по делото договор за посредничество.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставените от касатора въпроси са свързани с предмета на делото, но по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Изводът на съда за неоснователност на предявения иск по чл.51 от ТЗ не е обусловен от становището, че изпълнението на задълженията по договор за посредничество не може да се установява с косвени доказателства. Съдът е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства – писмените доказателства и заключението на съдебно – икономическата експертиза, като въз основа на тях е достигнал до извода,че не е доказано изпълнението на задълженията на ищеца по сключения между страните договор за посредничество. По този начин съдът не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения. Отговорът на втория поставен от касатора въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело, поради което той няма характер на въпрос по прилагането на процесуалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт, но тя подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Наред с това следва да се отбележи,че по отношение на втория поставен въпрос не е налице и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Посоченото в изложението решение №118 от 03.06.2011г. по т.д. №474/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., макар да е постановено по спор за изпълнение на договор за посредничество, формира задължителна практика по въпроса кога е допустимо изменение на петитума на предявения иск, а не по поставения в настоящото производство въпрос за доказателственото значение на извършеното плащане по договор за посредничество.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №173 от 20.06.2014г. по в.т.д. №95/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.