О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр. София,05.12.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№884 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на „ОЙЛ БГ“ ЕООД /н./, срещу решение №2840/04.12.2018г. по т.д.№4214/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е отменено решение №34 от 03.05.2018г. по т.д. №47/2017г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, като вместо това е признато за установено по иска на „Ш. навигейшън ЛТД”, по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, че съществува вземането на „Ш. навигейшън ЛТД”, към „ОЙЛ БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, за сумата 79052,95 лв., придобита от ищеца по договор за цесия от 01.11.2016г., сключен с кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и представляваща начислена комисионна за управление по т.13 от договор за кредит от 26.01.2009г., равняваща се на 1% от усвоения кредит на 01.06.2016г., по който договор ответникът е солидарно отговорен като поръчител във връзка с договор за поръчителство от 19.01.2012г. и анекс 4 към договора за кредит от 29.12.2015г., наред с кредитополучателя „Д. енерджи“ ЕООД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е нарушил диспозитивното начало, като е включил в основанието на предявения иск един настъпил в хода на производството правнорелевантен факт, който не е твърдян от ищеца и за правните последици на който ответникът е бил лишен от възможност да вземе становище. Излага съображения, че дори да се приеме, че основанието на предявения от ищеца установителен иск включва факта на представянето с исковата молба на съобщението за цесията като нейно приложение, предявеният иск и постановеното решение отново щяха да бъдат процесуално недопустими, тъй като основанието на иска ще бъде различно от основанието на предявеното по реда на чл.685 ал.1 от ТЗ вземане.Поддържа също, че решението е очевидно неправилно тъй като въззивният съд погрешно е приел,че анекс №4 към договора за кредит от 26.01.2009г. преурежда отношенията между „ОЙЛ БГ“ ЕООД /н./ и банката, като разширява обхвата на поръчителната отговорност на „ОЙЛ БГ“ ЕООД /н./ и я разпростира върху задължения на „Д. енерджи“ ЕООД по договор за револвираща кредитна линия от 29.12.2015г. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е приел за доказани всички твърдения на ищеца въпреки липсата на доказателства за усвояването от „Д. енерджи“ ЕООД на средства по договор за револвираща кредитна линия от 29.12.2015г., за твърдяното усвояване на средства съгласно договора за кредит от 26.01.2019г. и за използването на тези средства за погасяването на задължения по договора за револвираща кредитна линия.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа наличието на основанията по чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 от ГПК – процесуална недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение.
Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД /н./ А. Г. М. заявява, че се присъединява към депозираната от „ОЙЛ БГ“ ЕООД /н./ касационна жалба.
Ответникът по касация „Ш. навигейшън ЛТД”, регистрирано в Република С., поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Третото лице помагач на страната ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД поддържа, че оплакванията за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение са неоснователни, а решението е правилно и обосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че между между „Първа инвестиционна банка“ АД и „ОЙЛ БГ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство от 19.01.2012г., с който „ОЙЛ БГ“ ЕООД се е задължил като поръчител на кредитополучателя „Д. енерджи“ ООД да отговаря солидарно с последния за изпълнение на задълженията му за главници, лихви, такси и комисионни, произтичащи от договор за кредит от 26.01.2009г и по отношение на същия намират приложение съответно правилата на чл.138 от ЗЗД – чл.148 от ЗЗД. Приел е, че с анекс 4 към договора за кредит е направено изявление не за промяна на основанието, на което отговаря солидарно „ОЙЛ БГ“ ЕООД, а за изрично изразено от него съгласие с промяната в целевото финансиране по договора, както и с променения срок за усвояване на кредита. Установил е, че договорът за револвираща кредитна линия не е изпълняван от кредитополучателя „Д. енерджи“ ООД, предвид което на 01.06.2016г., съобразно уговореното с т.4 и т.5 от договора за кредит от 26.01.2009г., е била усвоена за погасяване на задълженията на „Д. енерджи“ ООД по договора за револвираща линия от 29.12.2015г. сумата 7 905 294,76 лева. Съгласие за усвояването на суми по договора за кредит от 26.01.2009г. при настъпване на последното обстоятелство са изразени изрично и с договора за револвираща линия от 29.12.2015г., по който договор ответникът е солидарен длъжник. Посочил е, че съгласно т.13 от процесния договор за кредит при усвояване на суми по договора за кредит банката има право на комисионна за управление в размер на 1 % от усвояваните суми в деня на усвояването, като такса в размер на 79 052, 95 лева на последното основание е начислена от банката в деня на усвояването на сумата по кредита от 7 905 294,76 лева, съобразно заключението по допълнителната ССчЕ. Установил е, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.08.2016г. и изпълнителен лист от 22.08.2016г., издадени по ч.гр.д. №3573/2016г. по описа на Сливенски районен съд, кредиторът е предявил чрез заявление вземанията си срещу длъжника „Д. енерджи“ ООД преди изтичането на срока по чл.147 от ЗЗД, включително и за дължимата такса комисионна за управление в размер на 79 052,95 лв., поради което ответникът е останал задължен като поръчител солидарно с длъжника „Д. енерджи“ ООД за заплащането на последната сума. Също така е установил, че с договор за цесия от 01.11.2016г. кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлил на „Ш. навигейшън ЛТД”, вземането си в размер на сумата 79 052,95 лв., представляваща комисионна за управление, начислена на основание т.13 от договор за кредит от 26.01.2009г., срещу длъжниците – „Д. енерджи“ ООД кредитополучател, и „ОЙЛ БГ“ ЕООД – поръчител. Приел е, че представеното по делото писмено уведомление от от предишния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД до длъжника „ОЙЛ БГ“ ЕООД , с което банката го уведомява за прехвърлянето на вземането за сумата 79052,95 лв. – такса по т. 13 от договор за банков кредит от 26.01.2009г., не е било редовно връчено на длъжника до образуването на производството, но с връчването на преписа от исковата молба, към която писменото уведомление от цедента е представено като приложение, са изпълнени изискванията на чл.99, ал.4 и ал.5 от ЗЗД. Изтъкнал е, че предвид нормата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази последните настъпили в хода на делото обстоятелства и ответникът е обвързан от извършената цесия и дължи изпълнение на цесионера. С оглед изложеното съставът на САС е приел, че ищецът „Ш. навигейшън ЛТД”, се легитимира по делото като кредитор на вземането за такса по договор за кредит от 26.01.2009г. в размер на сумата 79 052,95 лв. на основание чл. 99 от ЗЗД по сключен договор за цесия за прехвърляне на същото вземане от кредитора и искът за установяване на последното му вземане срещу ответника „ОЙЛ БГ“ ЕООД, в несъстоятелност, като поръчител по договора за кредит за същата сума, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на същото. Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.694 ал.1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл.692 от ТЗ; да е спазен срокът по чл.694 ал.1 от ТЗ. Задължителните предпоставки за допустимост на иска следва да са налице до приключването на производството и съответно отпадането на някоя от тях в хода на производството води до недопустимост на предявения иск. Предметът на иска по чл.694 от ТЗ – спорното вземане, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите/ неприетите вземания, както по своя титуляр и размер, така и по основание.
В настоящата хипотеза предпоставките за допустимост на иска са били налице при образуването на първоинстанционното производство – кредиторът е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл.692 от ТЗ; да е спазен срокът по чл.694 ал.1 от ТЗ. Налице е идентичност между лицето, предявило вземането по реда на чл.685 и ищеца в настоящото производство, тоест няма разлика в сочения титуляр на вземането. Налице е и идентичност между основанието и размера на предявеното по реда на чл.685 от ТЗ вземане и вземането, предмет на настоящото производство. Вземането е предявено от цесионера, който е негов титуляр, а съобщаването на цесията на длъжника след предявяването на вземането, не е новонастъпил факт, водещ до промяна в неговото основание. Изискването за съобщаване на сключения договор за цесия на длъжника цели да гарантира неговите интереси, тъй като той не е страна по договора, но последиците на договора засягат неговата правна сфера. Отчитайки тези особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично редица гаранции: чл.99, ал.3 от ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето; чл.99, ал.4 от ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл.103, ал.3 от ЗЗД – длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Поради това длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението – на новия кредитор. Следователно изпълнението на изискването по чл.99 ал.3 от ЗЗД не е факт относим към правопораждащите факти и съдържанието на предявеното в производството по несъстоятелност вземане, нито към принадлежността на вземането в патримониума на цесионера / той придобива същото от момента на сключване на договора за цесия/, а към противопоставимостта на цесията на длъжника и съответно към възможността на цесионера да претендира изпълнение на придобитото от него вземане. От момента на съобщаването от цедента, договорът за цесия поражда действие и по отношение на длъжника и той не може да се освободи от задължението, като престира на първоначалния кредитор. Именно поради това съобщаването на цесията е факт от значение за спорното право, чието настъпване следва да бъде съобразено от съда в хода на висящото производство. В практиката на ВКС /Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о./ се приема че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал.3 от ГПК. Тези разрешения са приложими и в производството по чл.694 от ТЗ, при спазване на изискването за идентичност на процесното вземане с предявеното пред синдика, както по титуляр, така и по основание и размер-+.
Поради изложеното постановеното от въззивния съд решение не следва да бъде допускано до касационен контрол заради негов порок по смисъла на чл.281 т.2 от ГПК
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Касаторът обосновава очевидната неправилност с доводите, че въззивният съд е придал на анекс №4/29.12.2015г. правното значение на допълнително споразумение към договор за поръчителство от 19.01.2012г., каквото не е сключвано между страните, както и че е приел за установено съществуването на вземането за комисионна, въпреки липсата на доказателства за усвояването от „Д. енерджи“ ЕООД на средства по договор за револвираща кредитна линия от 29.12.2015г. и за усвояването на средства съгласно договора за кредит от 26.01.2019г. за погасавяне на задълженията по договора за револвираща кредитна линия. Изложените твърдения, съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост. Те обаче съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2840/04.12.2018г. по т.д.№4214/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.