О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 15.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5983/2014 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№21817/30.7.2014 г., подадена от адв. С. М. – процесуален представител на ищцата М. Г. Б. от [населено място] против въззивно решение №1197/20.6.2014 г. по гр.д.№1353/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к., осми граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №4802/06.12.2013 г. по гр.д.№22005/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІV-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Б. от [населено място] против [фирма] – П., иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 5852 лева.
Въззивната инстанция е приела, че с въззивната жалба ищцата не е направила никакви конкретни оплаквания против решението на районния съд, във връзка с наведените “нарушение на материалния закон” и “съществено нарушение на съдопроизводствените правила”, като едва след оставяне на въззивната жалба без движение за представяне препис от същата и внасяне на държавна такса, след изтичане на срока за обжалване на решението, е представила доразвита въззивна жалба с конкретни оплаквания за неправилност на същото. Съдът е приел, че тази допълнителна въззивна жалба не следва да се вземе предвид, тъй като към деня на постъпването й – 22.01.2014 г., срокът за обжалване на решението отдавна е бил изтекъл, а от съда не са били давани указания за отстраняване на нередовности, свързани с липсата на оплаквания. Окръжният съд се е позовал на нормата на чл.269 ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – обжалваната част, както и че останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, както и приетото с ТР №1/0912.2013 г. относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото.
Относно наведеното от въззивничката оплакване за нарушение на императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН, са изложени изводи за неоснователност, тъй като процесната делба е приключила с извършването й, а по делото е представено постановление за възлагане от 10.11.2009 г., и с оглед разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК правото на собственост се придобива от деня на постановлението за възлагане, и липсват данни същото да е отменено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1. “При подадена бланкетна жалба, към която са изложени писмено допълнителни мотиви извън срока за обжалване, длъжен ли е въззивният съд служебно да обсъди наведените допълнително доводи за неправилност на първоинстанционното решение, когато те се отнасят до неправилно приложение на императивна материалноправна норма ?”, и 2. “Не е налице нарушение на императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН. Делбата на съсобствено имущество приключва с извършването й във втората фаза на съдебното производство?”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, като се сочат и представят решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответникът по касация по касация [фирма] – П., посредством процесуалния си представител – адв. Х. М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
По първият от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като нормите на чл.259, ал.1 и чл.269 ГПК са ясни и категорични, и не се нуждаят от тълкуване.
Вторият от поставените въпроси не е формулиран съгласно приетото в т.1 от ТР №№1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Дори въпросът за приложението на чл.75, ал.2 ЗН да беше формулиран съгласно приетото в посоченото тълкувателно решение, то съдебната практика по тази правна норма е категорична, че при наличието на фактическия състав на горепосочената правна норма, може да се поиска нова делба с участието на всички съсобственици.
С оглед изхода и спора и направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски в касационното производство, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като към отговора не се представят доказателства за тяхното извършване, нито в същия е отбелязано, че се прилага документ за това.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1197/20.6.2014 г. по гр.д.№1353/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к., осми граждански състав, касационна жалба, вх.№21817/30.7.2014 г., подадена от адв. С. М. – процесуален представител на ищцата М. Г. Б. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касационната жалба [фирма] – П., за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: