О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София 24.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1228 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Г. В. В., заместила починалия в хода на делото ищец В. И. Д., чрез адв. М. М. срещу решение № 362/22.06.2011 г. по гр. дело № 97/2005 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение от 22.11.2002 г. по гр.дело № 90/2001 г. на Сливнишкия районен съд и вместо него е отхвърлен като неоснователен иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от З. И. Д., починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците А. З. И. и В. З. Т., Г. Б. Г., Д. Б. Г., В. И. Д., починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците К. В. Д. и Г. В. В., Л. И. Т., Е. П. Б., починала в хода на въззивното производство и не оставила наследници, Н. И. М., З. И. П., В. П. Б., починал в хода на въззивното производство и оставил наследници ищците по делото Б. П. В., П. В. П. и Р. В. П. срещу П. Д. К. за установяване по отношение на последната, че наследодателя на ищците И. Д. Л. при образуване на ТКЗС в [населено място] е бил собственик на земеделски имот, находящ се в землището на [населено място], С. о. – нива/овощна градина/ с площ от около 6.200 дка в м.”Т., заснета като имот № * по картата на землището и е отхвърлена като неоснователна претенцията по чл.431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на нот.акт № */98 г. за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението е формулиран въпрос както следва – според жалбоподателката като е постановил решението, без да посочи в мотивите си защо е кредитирал показанията на едни свидетели, а не е кредитирал показанията, дадени от другите свидетели Софийски окръжен съд издал един необоснован съдебен акт подлежащ на касационна отмяна, което обуславя допустимостта на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.1,т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложени са доводи, че въззивният съд необосновано не допуснал поискана от ищците експертиза, която да установи точното местонахождение на процесния имот и този на ответниците, за неправилно интерпретирани от въззивния съд на показанията на разпитаните свидетели, че не е изследван факта, че целия имот от около 10 дка на наследодателя И. Л. не е внасян изобщо в ТКЗС и е обработван през цялото време от наследниците му, че те никога не са губили собствеността на имота в реални граници, че доказателствата не са тълкувани от съда в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност.
В писмен отговор ответницата по жалбата П. Д. К., чрез адв. В. Г. е изразила становище за недопустимост на касационната жалба, поради липса на ясно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред, след постановено отменително решение № 36/24.01.2005 г. по гр.дело № 2422/2003 г. на ВКС IV г.о., с което е отменено решение от 25.04.2003 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.дело 80/2003 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от жалбоподателката Г. В. и ответниците по жалбата А. З. И., В. З. Т., Г. Б. Г., Д. Б. Г., К. В. Д., Л. И. Т., Н. И. М., З. И. П., Б. П. В., П. В. П. и Р. В. П. е неоснователен. За да направи извода съдът е приел от фактическа страна, че ищците, от които жалбоподателката Г. В. В. са наследници по закон на И. Д. Л., б.ж. на [населено място], починал на 12.10.80 г.
Ответницата по жалбата П. Д. К.-ответник по иска е наследник по закон на К. Н. Г., последната наследник на Н. С. М.. Установено е, че имената К. Д. Х. и К. Н. Г. са на едно и също лице.
Съдът е приел, че с решение от 18.04.96 г. на ПК Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. Х. в съществуващи стари граници върху земеделски земи, от които и нива с площ от 6.177 дка в м.”Т.” – имот № * по картата на землището на [населено място].
Прието е, че с решение от 19.02.93 г. на ПК Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Д. Л. в съществуващи стари граници върху земеделски имоти, от които нива, ливада и овощна градина с обща площ от 6 дка в землището на [населено място], м.”Т.”. Посочените имоти са заснети на терена като един имот в съществуващи стари граници от 5.124 дка с обозначение № *. С решение от 18.04.96 г. на ПК Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Д. Л. в съществуващи стари граници върху земеделски земи, от които и нива с площ от 5.123 дка в м.”Т. – в д.”, имот № * и нива с площ от 1 дка в м.”Т.” имот № * по картата на землището.
Относно приложения по делото препис от декларация от 1945 г. от И. Д. Л. за притежавани непокрити недвижими имоти съдът е приел, че възоснова на това доказателство не се установява наследодателят да е притежавал, съответно декларирал овощна градина с площ от 7 дка в м.”Т.” по п.9-ти от декларацията. В същият е вписана овощна градина в м.”Т.” с площ 1 дка. С оглед на това съдът е направил извода, че цитираната декларация не доказва наличието на право на собственост на И. Л. върху спорния имот.
Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели в съвкупност с представените писмени доказателства и е приел, че не е установено към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците И. Л. да е бил собственик на процесния имот.
От правна страна е прието, че предявеният иск е допустим – налице е правен интерес от търсената с иска защита, тъй като на ищците и на ответницата с решение на ПК – сега ОСЗ е възстановено правото на собственост върху един и същи имот. По делото е установено, че макар и с различно обозначение като номер на имот по картата на землището при идентифициране на място имота на ищците съвпада с този на ответницата. По съществото на спора съдът е приел, че искът е неоснователен. В тази насока е прието за недоказано от ищците наследодателят им да е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание наследяване и давностно владение за период от време повече от 20 години преди образуване на ТКЗС, съобразно разпоредбите на ЗД/отм./. Решаващия извод за неоснователност на предявения иск съдът е обосновал освен с липсата на данни от показанията на разпитаните по делото свидетели за осъществяване на заявеното придобивно основание – давностно владение и с липсата на писмен документ по смисъла на чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ. С оглед на това е прието, че давностно владение възоснова на такъв документ, съответно придобивна давност не е текла в полза на И. Л. след образуване на ТКЗС.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск. Приета е за неоснователна и претенцията по чл.431,ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт № */98 г., издаден в полза на ответницата по иска П. К..
По правния въпрос:
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения въпрос в изложението. Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на жалбоподателката е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Доводите в изложението и формулирания въпрос в същото касаят правилността на решението, съответно обсъждане на събраните доказателства по делото. Същите са основания за касационна отмяна на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК и са различни от основанията за допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение ще се извърши ако се допусне същото до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящото производство се преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Освен това от доводите в изложението не може да се уточни и квалифицира правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Непосочването на правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда посочената предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не се установява наличие на формулираното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на въззивното решение на Софийски окръжен съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 362/22.06.2011 г. по гр.дело № 97/2005 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба вх. № 1861/02.08.2011 г., подадена от Г. В. В. от [населено място], [улица], чрез адв. М.М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: