Определение №56 от 40217 по ч.пр. дело №40/40 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 56
 
                                               София  08.02.2010 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и десета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
                                                                                             ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 40 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
 
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от А. В. Т. от гр. С.,чрез процесуалния му представител-адвокат Г. против разпореждане от 9.11.2009г. на Софийски окръжен съд,с което е върната подадената от него касационна жалба, поради неотстраняване в срок на посочените нередовности. Счита същото за неправилно,поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато за администриране на касационната жалба.
Срещу така подадената частна жалба е подаден отговор от ответната страна,с който се иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от КОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е и основателна.
С обжалваното разпореждане от 9.11.2009г. Софийският окръжен съд е върнал на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК подадената касационна жалба, като е счел,че не са изпълнени дадените с Определение от 28.09.2009г.указания за отстранил на следните недостатъци : да се представи изложение с посочено основание за допускане до касационно обжалване и конкретен въпрос,пълномощно за процесуалния представител и документ за внесена такса.
Жалбопадателят оспорва така постановеното разпореждане,като излага доводи, че подадената касационна жалба съдържа изложение,пълномощното е наличното по делото от предходни инстанция/като за касацинната не е необходимо ново/и е внесена необходимата такса от 30лв.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателя.
За разпореждането на съда от 28.09.2009г. /за оставяне без движение на касационната жалба с конкретни указания за изпълнение/ -страната е била уведомена на 26.10.2009г., чрез процесуалния си представител-адвокат Г. В указания 7-дневен срок-на 29.10.2009г.е внесена следващата се такса от 30лв по сметка на ВКС, представено е нарочно пълномощно и нова касационна жалба/входирана на 4.11.2009г./,в която е формулиран въпрос от значение за изхода на спора/за характера и значението на докладите,давани от отделите за „Закрила на детето”/ ,който да бъде преценен съобразно основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
При наличие на представени нова касационна жалба,отговаряща на изискванията на закона,пълномощно и доказателство за внесена държавна такса-изводът на въззивиня съд за неизпълнение на дадените от него указания е неправилен. Обстоятелството,че „не са приложени преписи от съдебни актове,сочещи противоречива практика”,не дава основание за друг извод,тъй като посоченото от страната основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не изисква такива. Задължение на въззивния съд съгласно чл.285 от ГПК е – проверка на редовността на подадената касационна жалба съобразно изискванията на чл.284 от ГПК. В случая жалбата е била редовна и е следвало да бъде администрирана.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 9.11.2009г. на Софийски окръжен съд,с което е върната на А. В. Т. –с адрес за призоваване: гр. С. ул.”Цар Асен”№ 5 ет.2 ап.12/адвокат Г. /подадената от него касационна жалба против въззивно решение № 148 от 20.05.2009г.по гр.д. № 252/2008г.на СГС.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на подадената от А. В. Т. касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top