3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
Гр.София, 08.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 587 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. К., С. К. К.-С. и Ж. К. К.,[населено място], обл.С. срещу решение от 10.02.1010г., постановено по гр.д.№ 914/09г. от Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено решение № 198/16.05.09г. по гр.д.№ 63/07г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска на касаторите против Д. И. Х., че в качеството им на наследници на К. Ж. К. не дължат сумата от 20000 лв. по запис на заповед от 08.06.2003г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основат на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Д. И. Х., гр.пловдив не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците – настоящи касатори се е задължил по редовен запис на заповед. Отхвърлени са възраженията, че документът не е подписан от издателя, както и че не е необходимо предявяването му, тъй като не е поето задължение за плащане при предявяване. Ищците не са твърдяли, че записът на заповед обезпечава изпълнението по каузална сделка, която да е нищожна или неосъществена, поради което е счел за неоснователно и възражението за нищожност на менителничния ефект поради липсата на каузално отношение.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи единствено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и препраща към касационната жалба. В жалбата са заявени оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и нарушения на процесуалните правила, в частност относно обсъждането на свидетелските показания и заключенията на графическата експертиза.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По основанията за отмяна на въззивното решение ВКС се произнася с касационното решение съгласно чл.293 ГПК, а по основанията за допускане – с определението по чл.288 ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК подлежат на проверка, след като ВКС е допуснал касационното обжалване, докато в производството по допускане се обсъждат единствено основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторите не са посочили в изложението и в самата касационна жалба основания за допускане на касационното обжалване, съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Изявлението, че произнасянето на ВКС ще “допринесе за уеднаквяване на практиката при прилагането на закона към института на записа на заповед и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото” не представлява поставяне на конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Всички заявени оплаквания касаят неправилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2010г., постановено по гр.д.№ 914/09г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.